България е на прага на спонтанен протест, който може да се превърне в първата сериозна вълна на народно недоволство срещу цялата политическа класа. Гневът вече не е насочен само към Борисов, Пеевски или отделни партии, а срещу цялата система, която не предлага решения, а само разпределя власт и влияние.
Общественото напрежение расте бързо и може да избухне във внезапен бунт, подхранен не само от вътрешните проблеми, но и от протестите в съседните държави.
Гняв без лидер – защо този протест ще бъде различен?
В предишните години протестите в България винаги имаха ясни политически мишени – ГЕРБ, ДПС, ПП-ДБ, президентът Радев или отделни скандали. Сега ситуацията е по-различна.
Гневът се насочва към всички – не само срещу Борисов и Пеевски, но и срещу Румен Радев, неговия съветник Пламен Узунов, който е лява и дясна ръка на Радев и един от най-приближените му – Николай Копринков. Всички те са част от властовата мрежа, която народът започва да възприема като една и съща схема с различни лица.
Протестът, който се задава, няма да има ясен лидер – той най-вероятно ще бъде хаотичен, но мощен, подобно на тези в съседните ни държави.
Какво се случва в региона?
Вълната от протести вече разтърсва Балканите:
• Сърбия – гражданите се вдигнаха срещу авторитарното управление на Александър Вучич и корупцията в държавния апарат.
• Румъния – обществото негодува срещу съдебните реформи, които застрашават борбата с корупцията.
• Гърция – масови демонстрации срещу икономическите мерки на правителството и проблемите с железопътната инфраструктура.
• Северна Македония – нестабилност и протести заради корупционни скандали и етнически напрежения.
В България проблемите са същите – политическа корупция, липса на реформи, институционален разпад и съдебна система, която не осигурява справедливост.
Какво ще последва?
Макар че протестът най-вероятно ще бъде неуспешен в краткосрочен план, той може да бъде началото на мащабна промяна.
• Възможен е политически хаос – загуба на контрол от традиционните партии и създаване на нови движения.
• Ерозия на доверието във всички институции – хората вече не вярват нито на „старите“, нито на „новите“ политици.
• Ескалация на напрежението – особено ако държавата реагира с репресии срещу протестиращите.
Политическата система в България се намира в точка на кипене. Опитът за протест може да не промени нищо веднага, но бурята вече се надига. И когато тя удари с пълна сила, цялата политическа класа може да бъде пометена.