… На пръв поглед нещо не се вързваше.
300 дни да разработват Информационна система ИИС – справки, които на практика има всеки мобилен оператор, а в МВР имаше далеч по-ценна информация в други масиви на МВР! Освен, ако някой не е свалял информация за себе си или за големи престъпни структури! А „големите престъпни структури“ не са само обичайните подземни бандити. По-страшни са „големите престъпни структури“ овластени и с бели якички.
Преди време, по времето на Цветлин Йовчев и Владимир Писанчев в ДАНС, най-важната информация в Агенцията е изнесена на флашки с „мотива“, че „се създават „изнесени звена“.
Какво означава „изнесено звено“?
„Изнесено звено“ е офис извън службите /в случая ДАНС/ с лица, свързани със службите, в който офис тече „някаква дейност“ „за прикритие“. Прокуратурата трябваше да провери дейността и на тези „изнесени звена“ – само частна ли е и има ли връзка с „търговия с информация“, но не го направи.
На практика в аферата „червеи“ от МВР отново е изнесена и копирана информация. Самият Бойко Борисов веднага след избухването на скандала изрече, че е потресен какъв пробив в системата е направен, но после замлъкна окончателно по темата.
Мои източници имаха информация какво е онова, което е „дръпнато“ от масивите и защо е толкова ценно, но не смееха да го изрекат публично. Употребяваха само знаковия термин – „легендирани контролирани пратки“, но не ставало дума за наркотици, а за „осребряването с голяма сума“, което е дошло през 2013 година.
Дали историята с „изнесените звена“ в ДАНС се повтаряше? И дали този път някой дръпна информация от цяла информационна система в МВР? И дали тази информация се продаваше и на кого?
В основата на шокиращата разработка „Червеи“ стояха и бившият шеф на ОД на МВР – Варна Чавдар Нанков – „Барби“/“Чавката“ и настоящият шеф на ДАНС – Варна Цветан Панайотов.
Чавдар Нанков, известен като „Барби“ или „Чавката“, бе назначен за шеф на ОД на МВР – Варна от бившия вътрешен министър Цветлин Йовчев. Цветлин Йовчев го държа с „временна заповед“ повече от година на поста, а на финала „тихомълком“ Нанков бе отстранен, но с „изписани вежди“ и върнат като началник на Второ районно управление в морската столица. Другият корифей на „оперативната мисъл“ – шефът на ДАНС – Варна Цветан Панайотов бе назначен от председателя на ДАНС – Владимир Писанчев, близък до Цветлин Йовчев. Близостта между Чавдар Нанков, бившият шеф на „Вътрешна сигурност“ – Варна Валентин Тренев – „Ебати“ и шефа на ДАНС – Варна Цветан Панайотов бе очевадна.
Справката, писана от „директор на ОДП на МВР“, за която споменава вътрешният министър Веселин Вучков по разработката „червеи“, е писана от бившия шеф на ОДП – Варна Чавдар Нанков („Барби“/ „Чавката“). Тя е в отговор на писмено запитване на бившия шеф на „Вътрешна сигурност“ в МВР – Тодор Костадинов, приютен по-късно като шеф на „Сигурност“ в ДАНС от Владимир Писанчев.
Прокуратурата иначе проверяваше кой от описаните лица е дал (писал) анонимния донос на анонимната телефонна линия – за да има втори сигнал. А какво точно означава да има „втори сигнал“?
Онагледявам с пример: когато някой каже за някого, че е продажник или „къртица“, може да се сметне, че е злонамерен или има интерес от дискредитирането му. Когато има втори „независим“ сигнал, тогава има степен на достоверност. А когато се разберат /същите тия „играчи“/ да има и сигнал от ДАНС за едно и също нещо, схемата заработва „перфектно“. Така и шефът на „Вътрешна сигурност“ Тодор Костадинов си измива ръцете като защитен от разкриване на порочната комбинация.
Шефът на „Вътрешна сигурност“ – Варна Валентин Тренев – Ебати в случая осигурява един и същи сигнал – и от трите места.
Това на оперативен език в МВР му казват „да те сготвят“.
Един от мотивите на варненското „изпълнение“ е да се „укрепи“ властта на тогавашния шеф на ОД на МВР – Варна Чавдар Нанков. Шефът на ДАНС – Варна пък Цветан Панайотов е приятел с „основния двигател“ на изфабрикуваните СРС-та – Тодор Костадинов.
На практика е сътворена една боза и поръчка срещу неудобни лица. Групата е легендирала анонимния донос срещу служител на „Информационни системи“, за да могат да имат основание да закачат същите „Иформационни системи“ и да притискат, или отмъщават на „врагове“ вътре в МВР, отвън, както и конкуренти за постове.
Освен във Варна, закачвали са системите и в още три града – София, Шумен и Бургас.
Сайтът АФЕРА влиза в тази безумна полицейска разработка, за да успеят ченгета да си разчистят сметките със собственичката му Веселина Томова, която следи ежедневно безумията, които вършат, както и корупционните им схеми. Иска се покрай престъпната разработка искане за следене и контрол на трафичните данни на сайта АФЕРА и контролиране на разпечатките на телефона на Томова.
Впрочем, знакова бе една реплика на депутат от ГЕРБ, който изрича, запознавайки се с резултатите от проверката по аферата „червеи“: „В момента съществува реална заплаха за националната сигурност на република България и тя се нарича ДАНС“.
Разработката, която се е водила в Дирекция „Сигурност“ на МВР, сред оперативния състав е била известна като „Директорското дело“. Всички документи са се писали и съхранявали от директора Тодор Костадинов. Лошото е, че в това дело няма нито една справка, докладна записка, писмо или друг документ, съдържащ информация от проведените СРС срещу системите на МВР. Няма и да се намери, защото не е съставян, изтичаше информация от МВР.
Целта на мероприятията е била съвсем друга и тя е част от широкомащабна разузнавателна операция, провеждана от ДАНС в условията на дълбока секретност. Костадинов е знаел за тази операция и е изпълнявал действия по нея вътре в системата на МВР. Точно заради това след избухване на скандала той се страхува за живота си и се говореше, че предприема действия, за да се застрахова, като евентуален „бушон“, който ще изгори при изтичане на информация и разкриване на действителните цели на операцията. Мълвата в определени среди на МВР тогава носеше, че той се среща в гр. Пловдив с чуждестранен адвокат, чиято кантора е в гр. Цюрих. На него предава нотариално заверени показания, дадени в присъствието на друг адвокат, с договор, същите да се използват, ако на него му се случи нещо. Тези опасения той бил споделил и със свои близки от гр. Пазарджик, още повече, че едва ли ще проговори пред прокуратурата за ролята на поръчителите. Така твърдеше мълвата, каква обаче е била истинската операция и защо Костадинов се страхува за живота си, така и остана табу за обществото.
В средите на службите се говореше под сурдинка, че е трябвало да бъдат източени информационните системи на ДАНС и МВР, като информацията се изнесе и структурира в две независими звена, извън държавните структури. В. е отговарял за тяхното изграждане и обезпечаване. На него е трябвало да се предава информацията в електронен вариант. К. е трябвало само да подсигури достъп на служителите на Дирекция „Технически операции“ на ДАНС до сървърите в МВР. И той го е направил. Точно с тази цел той е назначен от висока позиция в ДАНС във висок подходящ пост в МВР, а и защото е от доверените хора на В. Замисълът за тази операция е съществувал много преди това назначение. Функциите са били разпределени и за тях са подбрани само верни и предани изпълнители.
Другият удобен изпълнител е назначеният за шеф на Специализир а на административна дирекция в ДАНС Н. Н. Неговата задача е била да се добере до съхраняваната в дирекцията информация от делата за проучване за надеждност на кандидатите за достъп до класифицирана информация. Тази информация се съхранява в секторите С-21, С-22 и С-23 на неговата дирекция. В събирането и изнасянето на данните в електронен вариант Н. е ангажирал специален агент Б. И. и специален агент Н. С. от същата дирекция. Те, под претекст, че проверят делата, са сваляли информацията от тях и са я предавали на Н. Запознати с действията им твърдяха, че около 150 000 лица, получили достъп до класифицирана информация от 2008 година има за какво да се притесняват. В тези дела има както лични данни, така и информация за финансово състояние, банкови сметки, извлечения от имотния регистър за имотите на лицето и неговите близки, както и за елементи от здравословния му статус, сексуалната ориентация, извънбрачни връзки, съжителство на семейни начала и пътуванията в чужбина.
Така се стигаше и до играта с флашките, която течеше от доста време, и то успешно.
Какво направи прокуратурата?
Единственият, който бе оставен да опира пешкира бе шефът на „Вътрешна сигурност“ Тодор Костадинов. Останалите „вип“ „спец“ шефове очевидно бяха спазарени за спасяване.
А те бяха оплетени като свински черва:
Бившият шеф на „Вътрешна сигурност“ Тодор Костадинов бе човек на Георги Великов. Костадинов става и директор в ДАНС. По това време в ДАНС, ръкоположен от Борисов, властва целия „библиотекарски кръг“, начело с Цветлин Йовчев. Когато Цветлин Йовчев става вътрешен министър, той моментално взима Георги Великов от ДАНС като свой началник кабинет в МВР. Георги Великов пък дърпа Тодор Костадинов като шеф на „Вътрешна сигурност“. С идването си на власт служебният вътрешен министър Йордан Бакалов ги особождава. Но! Назначеният за шеф на ДАНС Владимир Писанчев ги връща в ДАНС. Георги Великов става съветник в ДАНС, а Тодор Костадинов става замдиректор на дирекция „Сигурност“ в ДАНС. Мълвата в службите носеше, че преди бившият шеф на „Вътрешна сигурност“ Тодор Костадинов да бъде освободен от поста при служебния министър Йордан Бакалов през 2013 година, Костадинов и шефа на „Оперативен анализ и логистика“ (ОАЛ) във „Вътрешна сигурност“ – Красимир Косев се затварят в една стая и започват „да режат“ документи, свързани и с разработката „Червеи“. На тяхно място се сътворяват „нови“ документи със стара дата. Следите обаче остават.
Мерзка роля в разработката „червеи“, стартирала легендирано уж като гонитба на „къртици“, играе и бившият варненски шеф на „Вътрешна сигурност“ – Валентин Тренев, който отговаря и за цяла Северна България. Именно той е подавал имена на неудобни служители на МВР, за да бъдат разработвани, следени и подслушвани. Всички те са ченгета, които са борели корупцията в МВР – Варна, която опъва чадър над СИМБИОЗАТА между полицаи и бандити, толерираща връзката „ченгета – Веселин Жеков, бос на нарко – „Фирмата“. Така Тренев – „Ебати“ вместо да гони истинските корумпирани ченгета, свързани с нарко-мафията във Варна, е подлагал и набутал умишлено в изработената като схема разработка „червеи“ точно качествените полицаи, неудобни обаче за мафиотската полицейско-бандитска симбиоза.
Делото по разработката „червеи“ заведено от спец.прокуратурата бе срещу неизвестен извършител. И докато не търсеха „неизвестния извършител“ до мен достигаше информация, че в ДАНС, които са „експлоатирали“ с подпис на Цветлин Йовчев и Владимир Писанчев „мероприятието“ по разработката „червеи“, е абсолютно мазало по отношение на прилаганите СРС. И те са унищожени. В 10 дневен срок по ЗСРС техническите служби на ДАНС унищожават всички материали от експлотацията на СРС и събраните данни. След като изтече срокът за СРС, има 7 дни да се поиска изготвяне на веществени доказателства или, ако няма такива, срокът е 10 дни да се унищожи всичко.
Дали умишлено или не, никой от прокуратурата не се сещаше какво да търси като документи за да се проследи какво точно е ставало и се е случвало. А това бяха и доклади от анализ на постъпилите по експлоатация на СРС данни. Такива доклади има и съгласно заповед на главния секретар на МВР те трябва да се правят на всеки 30 дни. Тези материали не се унищожават, а се съхраняват, съгласно грифа за сигурност, като за „Секретно“ той е 15 години, а за „поверително“ – 5 години.
Прокуратурата търсеше „неизвестния извършител“, а в средите на службите се знаеше какво е било унищожавано в онзи кабинет при встъпването на власт на служебния кабинет – тогава се унищожават документи и се създават обезличени документи, като се регистрират със същия номер на документ, който съществува, а другият се унищожава. Никой не търсеше и не ровеше по това престъпление – подмяна на документи.
Аферата по разследване на разработката „червеи“ навлизаше в още по-взривоопасни и шокиращи дълбини. Източването на информация от МВР се е провеждало безпрецедентно и скандално. В самата „разработка“ „червеи“ има само 12 листа. Легендираното на „разработката“ е било, че уж се търсят къртици в МВР. Истинската цел обаче е била източването на огромни информационни масиви, които са класифицирана информация, и която вече може би бе в извънсистемни „изнесени звена“. Още по времето на реализирането на „червеи“ до вътрешения министър и вицепремиер Цветлин Йовчев е имало надлежно изпратени докладни, които са изготвени и в които е описвано как се извършва самото точене на информация. Тези докладни остнаха скрити, от тях умишлено или не – пак не се интересуваше прокуратурата. Йовчев не е реагирал на докладните, а в тях е сигнализирано, че ДАНС превишава правомощията си и „одитира“ не само работни места в МВР, където има класифицирана информация, но и такава с данни от други системи.
Точещите информация са имали достъп и до целия личен състав на МВР, което е взривоопасно, защото в системата има и данни за самоличността на служителите от СОБТ, което вече е държавна тайна, а тези хора е могло да бъдат използвани за да арестуват и лица от ДАНС.
И ако всичко това, което четете ви звучи апокалиптично за аферата „Червеи“, развръзката бе печално „традиционна“ за нашите български ширини – условна присъда получи единствено съдия Владимира Янева, а Тодор Костадинов бе освободен от наказателна отговорност и му бе наложена единствено административна глоба. По-късно ексшефът на „Вътрешна сигурност“ Тодор Костадинов даже осъди прокуратурата за 80 000 лева, заради това какви вреди са му били причинени.
Докато разследвах и публикувах истинските цели на разработката „Червеи“, изпращах линкове от материалите си към Малина Александрова, близкият човек до главния прокурор Сотир Цацаров, отговаряща и за медиите.
Малина бе бивш служител на ДАНС и докато яростно се карах с нея, че „изпират“ истинските виновници за аферата „Червеи“ Цветлин Йовчев, Георги Великов и Владимир Писанчев, тя ми обясняваше колко „добър човек бил Цветлин Йовчев“.
Както и прогнозирах, единствен, който опра пешкира бе Тодор Костадинов и то така го „опра“, че осъди прокуратурата.
Всички истински виновници бяха спасени, потулени и пожалени. Делото естествено, заради класифицираната информация, не видя бял свят и всичко потъна в забвение „пито, платено“.
Бяхме се изпокарали с Малина Александрова за „прекрасния човек“, според нея – Цветлин Йовчев и не общувахме, докато много по-късно, изненадващо Малина ми написа:
„Весе, дължа ти едно извинение. Навремето, включително и като се запознахме на живо, може би помниш ти колко мразеше Йовчев, а аз ти казах, че е свестен човек и го защитавах, и имахме пререкания по темата. Наистина вярвах в това, което ти казвах. Докато не дойде „делото Червеи“.
Тошко Костадинов се държа мъжкарски и пое цялата вина, а можеше да каже, че Йовчев го е карал. За Тошко обаче подобно предателство е недопустимо.
В следствие на всичко той остана сам, без работа, с малко дете. Минаваха на другия тротоар, като го видят. Само аз останах до него, щото моето приятелство не зависи от процесуалното качество на човек. ЙОВЧЕВ ДОРИ НЕ МУ СЕ ОБАДИ! Не да му предложи работа или подкрепа, ДОРИ НЕ СЕ ОБАДИ ДА ГО ПИТА КАК Е! РАЗБИРАШ ЛИ???????
Нещо повече – навремето, когато го търсех Тошко да му помогна, Йовчев му беше казал да не влиза в контакт с мен, щото аз съм на Цацаров и ще го излъжа.
Цяла година той (Тошко) не ми вдигаше телефона, като го търсех. Видяхме се малко преди края на делото… Аз се разплаках и му викам – защо, защо, защо. Исках да ти помогна, защо не ми вдигаше, той вика – аз вярвах на Йовчев…
Та, така, де, много се разводних. Извинявай. Рядко греша за хората, но за Йовчев сгреших. Извинявай.
…Те с Драшков се скараха далеч преди той да стане министър, още беше съветник в МС, но не знам защо. Драшков писал някакви доноси за Йовчев, май и обратното се е случило, но каква е истината, не разбрах. Хубавото е, че поне лъсва. И още по-хубавото е, че целият ДАНС го разбра, щото, нали се сещаш, че той се опитва да влияе и там. Или по-точно – опитваше се.“
Така приключи аферата „Червеи“. В която мерзките „спец“ пръстчета и мене ме забъркаха с миксера си.
Горчиво ми бе след извинението на Малина. Бях излязла права, бях написалата истината, докато ТЕ я потулваха – да, но какво от това?
Поредното торпилиране и поредния пробив на националната сигурност на държавата бе останало без виновни. Нещо повече! Същите тия, които навсякъде другаде, щяха да трият наровете, ги правеха посланици и не слизаха от телевизорите да проповядват морал как „се пази“ националната сигурност.
А мен и моята „банда“ от малцина мърцина ченгета, останали чисти, се чудеха как да ни „сготвят“ в ОПГ.
И не спряха мерзавците му, не спряха…