Служебният министър на земеделието Явор Гечев е впрегнал цялата държавна машина, за да се бетонира в сектора дори и след като напусне поста в назначения от президента кабинет.
Нерегламентрано използва и разгласява лични данни на производители и МОЛ-ове на фирми. В схемата участват и Николай Копринков и Пламен Узунов – негови градски и основни съветници!
Целта е, като използва всички инструменти и финансови ресурси на централната изпълнителна власт, да овладее браншовите организации и така да влияе еднолично и за дълго в очертаването на националната аграрна политика.
Известно е, че България е една от малкото страни, която не членува в най-голямата земеделска организация в ЕС – Копа и Коджека, тъй като няма създадена Българска аграрна камара (БАК). Като национално представителна организация БАК следва да обединява всички съществуващи организации в селскостопанския сектор, а чрез членството си в европейската организация на фермерите и техните кооперативи може да играе изключително важна роля в моделирането на Общата селскостопанска политика и изпълнението на Зелената сделка. Бъдещите ръководители на Министерството на земеделието също трябва да се съобразяват с нея и нейните предложения, чертаейки приоритетите на държавната аграрна политика.
Явор Гечев отдавна има амбициите да управлява трайно земеделския сектор. Преди да стане министър, той е председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България (НСЗКБ) от 2016 г., с кратки прекъсвания през 2021 г., когато е назначен за заместник-министър на земеделието, храните и горите в двете служебни правителства на президента Румен Радев.
Като представител на държавата сега, той не може да използва собствената си браншова структура, затова се е опрял на новосъздадения Български фермерски съюз (БФС) с председател Георги Стоянов.
Единствената пряка връзка между Български фермерски съюз (БФС) и Националния съюз на земеделските кооперации в България (НСЗКБ) е Георги Стоянов Стоянов, който е член на УС на НСЗКБ и е председател на БФС.
Има и една косвена връзка – адресът на управление на двете сдружения е ул. Г.С. Раковски № 99, но НСЗКБ е етаж 11, ст. 9, а БФС е ет. 6, оф. 29.
Изпращам диаграма на свързаността на БФС, НСЗКБ и на Георги Стоянов Стоянов, последният има интересни участия в доста фирми.
Пряка свързаност между БФС и сегашното ръководство на министерството е трудно да се установи, по-скоро връзка може да се търси в общите координирани действия за организиране на 15-те мероприятия, на които на общ панел се представят 1) новият стратегически план от служители на мин., 2) представя се БФС и се набират членове, и 3) промотират и „услуги” в помощ на земеделците за кампания 2023.)
Овладяването на браншовите организации в сектора става под формата на псевдо информационна кампания на БФС под надслов: „Възможности за подкрепа на земеделските стопани“, в която участват водещи експерти на земеделското министерство.
Кампанията тече от началото на март в 15 областни града – срещите в Пазарджик, Стара Загора, Пловдив, Шумен и Добрич и Хасково вече са се провели, предстоят в Кърджали, Смолян, Плевен, Перник, Благоевград, Видин, Свищов и София.
Стратегията на Гечев и компания е да използват чиновниците от областните и общински служби „Земеделие“, които да прозвъняват земеделските производители по региони и да ги канят на среща с представители на МЗм и БФС.
Вместо, да се дискутират възможностите по Стратегическия план и Националния план за възстановяване и устойчивост, както и новите предизвикателства пред сектора, свързани с директните плащания, на сбирките в луксозните хотели се презентират консултантските услуги на Георги Стоянов, председател на БФС и едноличен собственик на Гебо Консултинг, спонсор на кампанията. Заедно с него на срещите задължително присъства и Николай Вюстен, собственик на няколко фирми в сектора живеещ на семейни начала с Аделина Стоянова, директор на дирекция „Директни плащания“ в министерството.
„Обадиха ми се лично от общинската служба в Хасково да ме поканят на една такава среща“, разказва един от присъствалите на нея. „Тя се проведе на 21 март т.г. в Парк хотел „Европа“ в Хасково, бяхме около 150 човека. От страна на министерството участваха Аделина Стоянова, директор на дирекция „Директни плащания“, Петър Кировски, директор на дирекция „Растениевъдство“, Елена Иванова, директор дирекция „Развитие на селските райони“, както и началниците на общинските служби „Земеделие“ от Димитровград, Свиленград, Маджарово и др. Очаквахме да ни разяснят подробно какви са новите правила за директни плащания и агроекология за 2023 г., а те ни агитираха да се записваме за членове на БФС с обещания за безплатни консултации и какви ли не „предимства“ при кандидатстване по европейските програми“, разказва той.
При същия формат се организират срещите и в другите областни градове няма и месец след националната информационна кампания на Министерството на земеделието за Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за новия период, обявена официално на сайта на ведомството от 6 до 16 февруари 2023 г.
Въпросът е защо за една и съща дейност министърът плаща с държавни пари както на чиновниците да информират земеделските производители за новите предизвикателства в сектора, така и на неправителствената структура на Георги Стоянов. Спонсори на срещите на БФС по места са няколко фирми, но и самото министерство.
Прави впечатление, че служебният земеделски министър не само плаща кампанията на БФС за набиране на нови членове, но подкрепя по всякакъв повод и нейните амбиции да лидира процесите по обединяване на бранша.
Доказателство за това е присъствието на Явор Гечев на първата годишнина от създаването на БСФ на 13 февруари 2023 г. На нея министърът дава „изключително положителна“ оценка на организацията и подчертава „изключителната“ й роля, тъй като по инициатива на БФС са преразгледани ставките и изготвени технологичните карти за изхранването на животните. В каква степен тези документи са експертно значими за целия бранш, а не до тясно корпоративните интереси на привилегированата от Гечев браншова структура не е ясно, но е факт, че БФС е твърде млада структура и не особено популярна.
В същото време дългогодишни и утвърдени браншови организации се оплакват, че от месеци искат, но не могат да се срещнат със служебния министър.
Самият председател на БФС Георги Стоянов дори не крие амбициите си да обедини бранша в Българската аграрна камара, след което да я регистрира в Брюксел. Пак на сбирката по повод първата годишнина, той заявява, че за краткото време, в което съществува БФС, той е успял да катализира процеса на обединение. „Започнаха да се водят разговори между организации, които съществуват от над 15 години, за да се търсят общи опорни точки и да се създадат нови обединения, които са по- устойчиви“, казва той и добавя, че в агросектора „проблемът е, че няма конструктивен диалог, който да утвърждава посоката за развитие“. „Има много браншови организации, всяка със своето желание за национална представителност, но няма такава, която да обединява сектора. Български фермерски съюз заема тази ниша“, подчертава Стоянов на 13 февруари т.г.
През последните месеци с претенции да обединяват бранша се появиха още 2 инициативи – едната на акад. Атанас Атанасов и месопреработвателя Кирил Вътев, а другата – на Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА). Коя от тях ще спечели доверието на земеделските производители е въпрос на време, но е факт, че нито една от тях не разполага с неограничените инструменти на държавата в лицето на министър Явор Гечев.
Интересното в случая с явната подкрепа на БФС е, че след всяка среща по места определени производители са привиквани в общинските земеделски служби, под претекст, че ще им предоставят допълнителна информация по Стратегическия план и директните плащания. На „четири очи“ те били обработвани отново да се запишат за членове на БФС като местните служители обяснявали, че „до 2025 година ще се изнесем в други офиси където ще продължим с консултантската си дейност, и във Ваш плюс е да бъдете част от нас още сега“.
„Внушението беше, че това ще е най-мощната браншова организация, начело с Явор Гечев“, разказва един от поканените на личен разговор в хасковската служба земеделски производител.