Аз съм един от най-големите критици на Румен Радев и политиките, които той сътвори през разпищолените си служебни кабинети и някои министри, които бяха явна функция на псевдоолигархията ни. Но въпросът със служебните кабинети и свободата на президентската институция да въвежда относително независима власт, когато се стига до политическа криза, е принципен! Държавата продължава да се движи надолу и назад, за съжаление.
Най-големият парадокс е, че Радев сам си го направи. Както обикновено става в живота. Ако не беше участвал грубо в революцията за сваляне на едно легитимно правителство, нещо, което позицията, която заема, не му позволяваше, вероятно нямаше да се стигне дотук. „Конституцията мирише на мухъл“, „Конституционният съд е ретрограден орган“, заявява Михаил Екимджиев. Сега гледах и Христо Иванов по bTV. Голямата му грешка беше, че направи коалиция с ПП, а не е достатъчно нахален и безмозъчен, за да доминира и навигира подобна коалиция с участието на Асен, Кирил и Лена. Трябваше да запази автономността на „ДА България“ и възможността формацията да избира своите политически движения.
Тези хора от жълтопаветният сектор не разбират, че не Конституцията им е виновна, не е проблем технологията на избора. Променяш правилата, но оставяш СИЛАТА, която изпълва правилата. Ако ще преборваш нещо, трябва да пребориш източника на сила, който винаги ще употребява правилата. Източникът на сила беше преборен в един първоначален момент, но глупостта, арогантността и огромната липса на политическа грамотност на ПП отмени тази победа. Аз не съм виждала ПО-БЕЗОТГОВОРНА ЗАГУБА НА ПОЛИТИЧЕСКА ПОБЕДА, каквато сътвориха ПП.
И тук пак можем да се върнем към Радев. Тази победа всъщност беше до голяма степен негова, ключова и съдбоносно-определяща за България. И този човек профука възможността България да започне да се оздравява и въздига. Просто беше купен, употребен и превърнат в съучастник на деградацията. Радев не разбра колко сложно се управлява държава в развиваща се демокрация и че Копринков не е човекът, който може да управлява държава. Камо ли да проведе разчистване на механизмите на патримониалния комунизъм, трансформирал се в декорна демокрация на тесните зависимости.
Самият Копринков е част от този механизъм, при това безпросветен, алчен и елементарен фрагмент. Радев е привързан към него като към слуга, който умее да доставя удоволствие с лакейските си маниери, с тайните, които знае за господаря си. Радев като че ли не схваща, че тъкмо слугата му е ахилесовата му пета, слугата му е неговата уязвимост.
Помня разказа на Веселина Томова, когато Копринков я повикал да я пита защо така пише тя за него много и за някакъв Път на копринката, който не съществувал. Като пристигнала Веселина в неговия кабинет, той точно „оправял проблема с Мексико“…но след това започва да й обяснява подробно как няма НИЩО ОБЩО с нищо. И в един момент й задава въпроса: „Ами кажете ми, госпожо Томова, как, КАК ДА СЕ ПРЕБОРИМ НИЕ С КОРУПЦИЯТА?“ Еее, с куфари не се преборва корупцията и с поклони по килимите за помилване.
Подозирам, че стратегът Копринков има особено отношение към странната лавина, която разцепи ДПС и създаде допълнителен безпорядък. Защото, когато те държат за… търсиш начин да се разкачиш, като обещаваш това, с което разполагаш, а именно слугинство и посредничество към господаря си, срещу закрила.