Сайтът „Капитал”, който детайлно отразява жълтопаветната коалиция ПП-ДБ, е в потрес – брокерите са пред разпад току преди изборите на 27 октомври.
Това научихме от дописка със заглавие „Лодката на ПП-ДБ се клати предизборно”.
Публикуваме пълния текст на колегите:
Ако сте гледали брифинга на „Продължаваме промяната – Демократична България“ в парламента този вторник по повод встъпването в длъжност на старото ново служебно правителство на Димитър Главчев, със сигурност ви е направил впечатление отговорът на Кирил Петков на въпроса докъде стигнаха преговорите между трите партии от коалицията за съвместно явяване на предстоящите на 27 октомври предсрочни парламентарни избори. „Съединението прави силата“, каза лаконично Петков.
Причината за напрежението в ПП-ДБ
Цитираният девиз върху старата сграда на Народното събрание не беше случайно избран. От края на миналата седмица формациите от коалицията – ПП, „Да, България“ и „Демократи за силна България“ (ДСБ), водят финални разговори за явяването си на вота и по установена вече традиция от съвместното им участие на предходни избори помежду им възниква сериозно напрежение.
Причината сега е, че една от партиите в обединението – „Да, България“, предлага да се подпише ново коалиционно споразумение, в което ясно да се определят структурата и начинът на вземането на съвместните решения в коалицията. Освен това настоява коалицията да започне „честен диалог с избирателите за възможните формули за сформирането на проевропейско, антикорупционно и реформаторско мнозинство и управление“ в следващия парламент.
От „Да, България“ предлагат още да се проведат предварителни избори в рамките на ПП-ДБ за определянето на кандидатите за депутати в общите листи или в най-лошия случай да се приемат критерии, по които да бъдат номинирани желаещите да влязат в листите, като процесът се отвори за повече представители на гражданското общество в тях. От партията намекват, че ако предложенията им за реформиране на коалицията не се приемат, може да преосмислят оставането си в нея.
Другите две партии от обединението – ПП и ДСБ, засега са склонни да приемат част от идеите за промени в коалиционното споразумение, но категорично отхвърлят идеята за провеждането на предварителни избори или промяна на начина, по който се излъчват кандидатите за депутати в листите. Досега това ставаше на квотен принцип, като ПП имаше превес при подредбата на водаческите и избираемите места, на базата на данни за по-голяма обществена подкрепа. Така в парламентарната група на ПП-ДБ в настоящото Народно събрание, която има 39 депутати, разпределението им между трите формации е в следните пропорции: ПП имат 22-ма народни представители, „Да, България“ – 9, а ДСБ – 8.
Освен това ръководствата на ПП и ДСБ гледат на заплахата от страна на „Да, България“ за възможно напускане като начин партията да се позиционира по-добре при предстоящата подредба на листите. И по-скоро не вярват, че коалиционният им партньор ще се реши на този рисков ход, който може да ги остави извън следващия парламент.
Още повече че след последните избори до известна степен партията беше ощетена, защото нейни знакови фигури отпаднаха от Народното събрание. Причината беше чувствително по-слабият резултат на коалицията спрямо предходния вот и концентрацията на избирателите й главно в големите градове – София, Варна и Пловдив. Това доведе до спечелването на повече мандати от тези региони за сметка на други по-малки, които се оказаха нулеви и от тях в парламента не влязоха дори водачите на листи. Заедно с това след изборите заради слабия резултат от вота и загубата на почти половината избиратели в сравнение предходните избори лидерът на партията Христо Иванов подаде оставка.
От „Да, България“ обаче казват, че настояването им за промени в начина, по който функционира коалицията, и вкарването на нови лица чрез листите не е свързано със стремежа им да имат повече депутати в новия парламент. А с „липсата на перспектива пред коалицията за възстановяване на позициите от предходните парламенти, както и с опасността след вота ПП-ДБ да се окаже след „Възраждане“ например в бъдещото Народно събрание. Липсата пък на партньор на коалицията в парламента много често поставя трите партии в шизофренна ситуация.
„Като например тази от последната седмица от работата на парламента преди ваканцията, в която ние едновременно водихме разговори с „Възраждане“ за махането на Рая Назарян за попълването на списъка с потенциалните кандидати за служебен премиер и в същия момент се опитвахме да разговаряме с ГЕРБ да не подкрепят скандалната поправка в закона за предучилищното и училищното образование срещу вносителите й от „Възраждане“, каза депутат от „Да, България“.
От партията виждат липсата на перспектива пред коалицията и в това, че трите формации в нея не са успели „да произведат по-съществени програмни документи и стратегическа насока на обединението, както и да сменят лицата, което би дало „свеж полъх“ и „различна логика“ на обединението. По тези причини има и радикални настроения в партията за напускането му, но засега не е ясно дали тези гласове ще надделеят при вземането на окончателното решение по този въпрос.
Реклама
Според едни заплахата за излизане от коалицията е съвсем реална. Според други обаче едва ли ще се стигне до този ход, защото е много рисков. Още повече че евентуалното напускане на практика ще сложи край и на обединението „Демократична България“ (ДСБ и „Да, България“).
„Партията е с едно от най-твърдите ядра през годините от своето създаване. Въпреки това тя понесе електорални удари заедно с „Продължаваме промяната“ и ДСБ като следствие от коалицията с ГЕРБ, а смея да предположа, че тези негативи имаха втори импулс с решението на Конституционния съд с отмяна на промените в частта, засягаща българското правораздаване. В последните десетилетия не си спомням политическа сила да е увеличила резултата си след разцепление“, казва директорът на социологическата агенция „Маркет линкс“ Добромир Живков.
Според активисти на „Да, България“ разговорът в партията предстои, като в четвъртък вечерта ще има заседание на националния съвет (широкото ръководство), след което може да бъде взето окончателно решение, но не е изключено дискусията да продължи и в следващите дни. Според член на ръководството от ключово значение може да се окаже дали другите две партии от коалицията ще приемат предложението за изготвяне на критерии, по които да се номинират кандидатите за депутати, след като другите предложения не се приемат.
Всичко това се случва броени дни преди да започне регистрацията на партиите в ЦИК за участие в изборите, която според хронограмата на изборната комисия трябва да приключи до 11 септември.
„За“ и „против“ идеите на „Да, България“
На този етап и ПП, и ДСБ са склонни приемат предложението да се създаде коалиционен съвет, който да взема решенията в обединението. Двете партии одобряват и идеята коалицията да функционира като конфедерация, т.е. всяка от трите формации да запази своята идентичност в нейните рамки. В известен смисъл този формат съществуваше и досега, въпреки че до вземането на крайното решение по даден въпрос се извървяваше дълъг път – първо се обсъждаше в органите на съответната партия, а след това сред депутатите й, ако става въпрос за решения, свързани с парламента, и накрая окончателното одобрение ставаше на общо заседание на парламентарната група.
И сега трите партии имат относителна самостоятелност при прокарването на дадено законодателно предложение в парламента. А също и решенията се вземат със съгласието на всички партии, което е друго предложение на „Да, България“ – всяка партия в бъдещия коалиционен съвет да има право на вето и окончателните решения да се вземат с единодушие.
Аргументите на ПП и ДСБ срещу предварителни вътрешни избори за излъчването на кандидати за листите за депутати са няколко. Ръководствата и на двете партии считат, че времето до регистрацията на листите за вота на 27 октомври е кратко за организирането им. „Този подход е удачен за избор на мажоритарни кандидати, примерно за избори за кмет, защото така се вижда даден кандидат каква подкрепа има, но не и за парламентарни, където в листите има много кандидати“, казват от ръководството на ПП. Към това от ДСБ добавят, че този подход при определяне на кандидати не е добър, защото има опасност да предизвика допълнително напрежение и конфликти сред партньорите от коалицията и на същинския вот те на практика да се явят скарани.
Още повече че ДСБ има опит с провеждането на предварителни избори, когато преди години бяха в коалиция със СДС и избираха кандидати за президент и за кмет между двете партии, а вотът беше съпътстван от скандали и дори съмнения за купуване на гласове.
Добромир Живков също смята, че предварителните избори са нож с две остриета. „Те винаги са добра практика за политическите формации и в много от развитите демокрации са устойчиви институции. Плюсът е по-високото ниво на легитимация, което получават избраните. Минуси обаче могат да бъдат открити в капацитета и ресурсите, които се изискват за провеждането на подобна кампания, и в това те да бъдат общоприети вътре във формациите, както и в способността да бъде управляван рискът от разногласия при определяне на правилата, по които ще бъде извървян целият процес“, казва той.
От ПП и ДСБ не приемат и предложението за излъчването на повече граждански кандидати, с мотива че всяка партия има квота за участие в листите и ако прецени, може да номинира такива кандидатури. За запазването на квотния принцип при определянето на хората в листите от ПП имат и още един аргумент – според вътрешни проучвания партията продължава да има малко над 50% подкрепа сред избирателите на коалицията. Това обаче се оспорва от „Да, България“, според които това проучване не е представително, защото в него са участвали малък брой анкетирани.
Трябва ясно лидерство
Добромир Живков също е на мнение, че идеята за структуриран начин на вземане на решения чрез създаването на коалиционен съвет, който да поема и отговорността, е добра. „Факт е, че в отделни моменти вътрешните противоречия в коалицията са видими и с невъоръжено око. Добре е, че има различия и противоречия, стига наистина да има установен подход за тяхното преодоляване“, смята той. Според него обаче трябва да се помисли и за формата на политическото лидерство. „Ясни решения в тази посока могат да минимизират усещането за липса на споделена визия за пътя напред“, казва Живков. Другите му препоръки към коалицията са да се позиционира „достатъчно ясно ценностно“ и да бъде „по-последователна в политическите си действия“.
„В обществото ни съществува общо споделено поле на възприеманите като базисни проблеми на демократичното ни устройство и те са корупцията по високите етажи на властта, липсата на справедливост и политическата нестабилност. В основната си част това е платформата, върху която стъпи социалното недоволство през 2020 г. и доведе до години на политически и институционален блокаж. Но тези теми трябва да бъдат не разказвани, а дебатирани по спокоен и уважителен начин с българските граждани“, обобщава социологът.