Дори премиерът Бойко Борисов се принуди да признае, че част от министрите в предишния негов кабинет са му подадени именно от Прокопиев.
Така, без сам да участва в политиката, Прокопиев има възможност да се намесва и да контролира важни държавни решения, именно чрез своите политически проксита и зависими министри в изпълнителната власт. Така изглежда лицето на задкулисието – политически кукли с таен кукловод. Дори и бившият президент Плевнелиев бе свързан с Прокопиев чрез техни общи бизнес проекти – бе и личен, и семеен негов приятел. Днес близки до Прокопиев са и новите политически „месии“ Асен Василев и Кирил Петков. Доколко проектът им „Продължаваме промяната“ е президентски проект (на Румен Радев) или проект на разградския олигарх, или и на двамата, ще разберем съвсем скоро.
Да си натрупал, подобно на Прокопиев, стотици милиони от бандитската приватизация и задкулисно да управляваш държавата чрез политически инженеринг и подставени политически лица, неминуемо изисква да можеш да манипулираш обществеността и да си създадеш съдебна индулгенция. Първото Прокопиев постига чрез контрол над мейнстрийма, както самия той признава в стенограмите „Арго“, а второто – чрез зависими от него висши магистрати.
Днес Прокопиев контролира почти всички медии – от собствените му вестници и интернет сайтове, до националното радио и големите телевизии. Медийният комфорт е жизнено необходим за съществуването на задкулисието. То не може да е на светло, защото не функционира публично, а отзад – чрез тайни зависимости и договорки. Така години наред контролираните от Прокопиев медии ни убеждаваха, че той е „чист“ и „бял“ бизнесмен, самата „света вода ненапита“, че е демократ по душа и идеен съратник на демократичните партии, че думата „корупция“ му е органически чужда и прочие още подобни „аксиоми“. Без медии не може да се манипулира общественото мнение, не става и да се разстрелват от упор неудобните с лъжи и инсинуации.
Ролята на медиите във функционирането на задкулисието е изключително важна. От една страна чрез медиите се разпространява нужната дезинформация, а от друга – медиите играят ролята на бухалка за неудобните и инакомислещите. Кой политик или бизнесмен собствено не би се страхувал от целенасочена мръсна медийна пропаганда – няма такъв. И Прокопиев използва с размах цялата сила и възможности на медийната пропаганда за постигане на своите цели и интереси, а медиите му не спираха да се провъзгласяват за единствено честните и обективните. За да накарат и хората да повярват в „честността“ и „обективността“ на потоците целенасочена дезинформация.
Да се контролира общественото мнение чрез медиите несъмнено е грозно изкуство, за което трябват много на брой и верни „служители“ – от програмни директори, продуценти на предавания и редактори, до журналисти, оператори и водещи. А такива, работещи в името и полза на Прокопиев, в родния мейнстрийм, колкото искате. От бившия програмен директор на бТВ Венелин Петков, чийто слугинаж в полза на кръга „Капитал“ стана пословичен пример за притворна журналистика, до водещата в националното радио Силвия Великова, журналистите Полина Паунова, Огнян Стефанов, Росен Босев, бившия журналист на „Капитал“ и настоящ „разследващ“ на грантово зависимия „Антикорупционен фонд“ Николай Стайков, неуморните в избирателното преследване на „скандали“ телевизионни репортерки Канна Рачева или Мария Цънцарова, и още и още. Броят им, а с това и възможностите им, наистина е огромен.
Прокопиев е недосегаем и за родното правосъдие. Той не губи и съдебни дела от какъвто и да е характер. Оправдаха го и по съдебното дело за сделката „ЕВН“. Свързаните с него магистрати също са повече от пръстите на двете ръце, но най-емблематичен е примерът с председателя на ВКС (понастоящем в отпуск) и кандидат за президент Лозан Панов. За личното и семейно приятелство между един „независим“ висш магистрат (Лозан Панов) и кукловода на задкулисието Прокопиев може много да се говори, а и примери много. А и не е само той.
Грантовото НПО „Съюз на съдиите в България“ (подобно на другите грантаджии от „Протестна мрежа“ и „Правосъдие за всеки“) също участва в пропагандната война на Прокопиев срещу тези, които по една или друга причина, още не е оплел в мрежата от зависимости, като главния прокурор например. Да се контролира правосъдието в една държава е в разрез с устоите на правото и демокрацията. В разрез с принципите за върховенството на закона и справедливостта. Но това Прокопиев хич не го е еня, това са само празни фрази, за него е важна съдебната индулгенция, която връзките му с висшите магистрати, като председателят на ВКС Лозан Панов, му осигуряват.
Е, след всичко казано до тук, а има още много за говорене, как родното олигархичното задкулисие, управлявано от Иво Прокопиев, да не е вредно за държавата. Както казва и Пеевски, задкулисието „… пречи на развитието на цяла България“. Пречи, защото съществуването на задкулисието е несъвместимо с демокрацията и правовата държава. Несъвместимо е с трудния път, който обществото ни трябва да извърви – несъвместимо е с бъдещото ни.