Докато бизнесът в България насочва поглед към далечни дестинации, за да се справи с дефицита на работна ръка, един скрит източник на трудови ресурси в страната от години остава пренебрегнат и неизползван – ромското малцинство. Активното включване на ромите на пазара на труда има потенциал не само да облекчи недостига на кадри, но и би добавило по 1.95 млрд. евро годишно към размера на икономиката, както и по около 195 млн. лв. данъчни постъпления, показва изследване на Roma Foundation For Europe, базирана в Брюксел неправителствена организация с фокус върху застъпничество за ромските малцинства.
Пропуснатите възможности и производителност на ниво ЕС са сериозни. През следващите 15 години близо два милиона работници ще напускат пазара на труда в ЕС всяка година. В същото време милиони роми – най-младата демографска група в Европа – са изключени от икономическия живот. По данни на Агенцията на Европейския съюз за основните права едва 43% от ромите на възраст 20-64 г. работят, а сред ромските жени показателят е още по-нисък – едва 28%. Ромските младежи са непропорционално силно изключени от работната сила: 56% от ромите на възраст 15-24 г. не участват в никаква форма на заетост, образование и обучение – почти пет пъти над средното за ЕС, което е 11.7%.
Пропуснат потенциал
Въпреки недостига на работници в цяла Европа, нивата на заетост сред ромите всъщност дори спадат през последните години – в България тя намалява от 49% на 47% между 2016 и 2021 г.; в Румъния – от 45% на 41%, а в Словакия – от 43% на 33%. Тук трябва да бъде взето под внимание, че много от най-активните представители на тези общности отдавна са се интегрирали на по-развитите пазари на труда.
Липсата на инвестиции в обучението на роми, както и на други групи в обществото, има скрита, но висока цена. Разходите за младежи, които нито учат, нито работят, в ЕС, се оценяват на над 150 млрд. евро годишно, или около 1.2% от БВП, които представляват пропуснато производство, както и социални разходи.
Изключени от пазара на труда
| България | Румъния | Словакия | |
|---|---|---|---|
| Брой роми в страната | 266720 | 569477 | 156164 |
| Ниво на заетост на ромите (2021 г.) | 47% | 41% | 33% |
| Общо ниво на заетост в страната | 73% | 71% | 73% |
Ако ромските младежи получат обучение за професии, за които има недостиг на работна сила, една такава инвестиция носи възвращаемост в рамките на между една и четири години. В трите страни с най-голям дял на ромското население – Словакия, България и Румъния, ако участието на ромите в работната сила достигне средните нива за съответните държави, това може да добави годишен ръст на БВП между 1.95 и 10 млрд. евро, или увеличение от 2.07% за България, 2.3% за Румъния и над 10% за Словакия, изчислява неправителствената организация.
За професии като мотокаристи, готвачи, сервитьори, складови работници, строители и други, обучението е сравнително кратко – до шест месеца, показва проучването, а една такава инвестиция се отплаща след между 8 и 40 месеца. Така при адекватно подпомагане младите роми могат да попълнят критичните дефицити на пазара на труда и да допринасят за пенсионните системи, на които ще разчитат много застаряващи европейци.
Мит е, че ромите на искат да работят
Проучването разбива и мита, че ромите не искат да работят. Данните показват, че голяма част от тях искат и са готови да работят, особено на местни, официални работни места, но са хванати в капана на неофициалната, сезонна и нископлатена работа поради липса на признати квалификации, недостъпен пазар на труда и дискриминационни практики при наемане на работа.
Докладът препоръчва България спешно да активира своето неактивно население, за да преодолее недостига на квалифицирана работна ръка, с което да компенсира спада на населението. Мобилизирането на трудов потенциал, особено в сектори като туризъм, производство и бизнес услуги може да смекчи напрежението и да подсили дългосрочно конкурентоспособността на икономиката.
Според изследването Европейският съюз вече разполага с политическата рамка за подобни промени, а финансови ресурси за насърчаване на включването на ромите в пазара на труда, са заделени. Предизвикателството обаче е работата на терен – инвестициите да бъдат направени ефективно и целенасочено и да има целенасочена стратегия за премахване на „системните бариери“, които изключват милиони хора от пазара на труда в Европа.