Заражда се пореден скандал заради реконструкция на историческа и емблематична сграда, която се намира в самото сърце на София – зоната около Софийския университет и храм-паметника „Св. Александър Невски“. Мненията са, че ако обновлението бъде направо по планирания към момента начин, сградата ще загуби автентичния си облик, целият район наоколо ще се промени към по-лошо. Става дума за започналите дейности от втория етап на преустройството и разширението на сградния комплекс на Националната художествена академия (НХА). В момента багери бутат северозападната част от сградата на НХА на кръстовището на ул. „Оборище“ и площад „Александър Невски“.
Багери сриват северозападната част от сградата на НХА
Според наличния проект на мястото на събореното ще се появи изцяло нов комплекс, който ще изглежда различно от досегашните сгради. В него ще преобладава стъклото и металните конструкции. Все пак радостното е, че промените няма да засегнат основната червена сграда на академията, построена през 1907 г. като Рисувално училище по проект на руския архитект Александър Смирнов. Но ще я обградят почти изцяло с нови обеми, които ще са в различна архитектурна стилистика.
Хора от район „Оборище“, които първи сигнализираха за стартиралата трансформация, вече се възмущават от предстоящата пълна промяна на една от знаковите и все още съхранени зони в центъра на София. Особено силно е недоволството, че новият комплекс ще е доста висок и че напълно ще се отличава от останалите здания. „Тази стъклена бутафория няма никакъв контраст със съседните сгради“, пише един от членовете на групата „За Оборище“. „Особено с храма“, добавя друг. „Мол зад храма „Александър Невски“, „Защо не построят тази сграда в Студентския град или някой друг квартал?!“, пита жена от общността.
„За мен лично думите „Разширение и реконструкция“ на НХА носи посланието, че трябва да бъде запазена първоначалната концепция от 30-те години на миналия век, а не тотално премахване на фасадата и заменянето й със смесица на нещо модерничко, лъскавко и с привкус на жилищна сграда в „Манастирски ливади“, допълва друг член на „За Оборище“.
Проектът за новия корпус на НХА е дело на студиото на архитект Стефан Добрев, който преди много години спечели конкурс за обновлението и дострояването на комплекса на академията. Студиото на Добрев има офиси в София и Париж, а от портфолиото става ясно, че освен в България, архитектът е работил в Литва, Южна Корея и др. В София дело на фирмата е комплексът „Сан Стефано плаза“ на мястото на старата бирена фабрика срещу БНТ. Тази пролет Добрев бе един от кандидатите за нов главен архитект на столицата, като победител в този конкурс стана Богдана Панайотова.
Арх. Добрев заяви за „24 часа-168 истории“, че проектът, който вече се изпълнява, е изцяло съобразен с разрешението за строеж, получено още през 2012 г. Добрев допълни, че той е минал през всички възможни органи за съгласуване и многократно е подлаган на обществени обсъждания. Според архитекта негативните коментари идват от злонамерени хора, които недобросъвестно целят неговото очерняне.
„Проектът е разположен в историческия център на София, сред катедралата „Александър Невски“, Националната библиотека, Софийския университет, Парламента и БАН. Всички тези важни обществени сгради ще бъдат обединени около Академията за изящни изкуства, за да образуват силна градска композиция – „Акрополът“ на София“, пише още в презентацията на „Стефан Добрев – архитектура и дизайн“.
Впечатляващ 60-метров метален и стъклен мост ще свърже двете крила на факултетите, се казва още в изложението. „Това е обществено пространство за хора с различен хоризонт, където те биха могли да се насладят както на изложбите, така и на изключителната панорамна гледка“, пояснява авторът на спечелилия проект.
Според Добрев бъдещата сграда „запазва традицията си, като същевременно представлява нов културен и граждански център със своя музей, художествена галерия и ресторанти“. Цялата сграда е ориентирана към катедралата през огромен „градски прозорец“. Покривът обединява различните части на сградата с движение нагоре, символизиращо стремежа към духовност и съвършенство“, смята Добрев.
Сградите на НХА от към ул. „Оборище“ не притежават статут на недвижима културна ценност, съобщават още хората от „За Оборище“. Защита има единствено за централното червено здание, което през 1978 г. е обявено като архитектурно-строителна недвижима културна ценност с категория „Национално значение“.
Проектът за разширение на сградния фонд на НХА има вече над 20-годишна история. През 2004 г. тогавашният ректор проф. Божидар Йонов инициира конкурс за създаване на проект за обновяване на сградите на ул. „Шипка“ № 1 и превръщането им в образователен и културен комплекс. Мотивите са, че базите на академията са разпръснати в няколко части на София, а тези в центъра са в лошо състояние. През следващата година академичният съвет гласува да се обяви национален конкурс. Същата година процедурата стартира под патронажа на президента. Конкурсната програма е съгласувана със Съюза и Камарата на архитектите в България, с Националния институт за паметниците на културата и с Министерството на образованието. В състезанието участват 56 автори и колективи, от които 26 предават проекти. 13-членно жури отличава единодушно проекта на арх. Добрев.
В галерията на НХА са показани всички предадени проекти, след което се прави обществено обсъждане. Още тогава в общественото пространство се появяват мнения, че спечелилата идея е грандоманска и реализирането й би разрушила градската среда в тази част на София. Обръща се внимание, че фасадата на новата сграда е почти два пъти по-висока от парламента, че не се вписва в стила на съществущите историческия здания и има опасност да загрози целия площад „Александър Невски“. Критиките обръщат внимание и на това, че стъклената постройка ще е висока колкото Софийския университет и наруши целия ансамбъл, включващ и Народната библиотека.
Въпреки това планът за дострояване на терена на НХА постепенно се реализира. През 2018 г. с 3 млн. лева по европрограма започна строителството на новия учебен корпус на ъгъла на „Оборище“ и бул. „Васил Левски“, което приключи година по-късно. От академията съобщиха, че са построени 3 лекционни зали, компютърна зала, 16 художествени ателиета, библиотека с книгохранилище и всички необходими комуникационни, санитарни и технически помещения.
В края на 2022 г. с постановление на Министерски съвет на НХА бяха отпуснати още 10 млн. лв. за дострояване на новите корпуси. Мотивът е, че съществуващата сграда е в лошо състояние – с гредоред, отоплява се на дизелово гориво и т.н.
Обществената поръчка за строителството в Етап 2 е обявена през юни м.г. Печели я фирмата „Стреза“ ЕООД, с оферта от близо 16 млн.лв. и краен срок за изпълнение на обекта до 10 май 2027 г. Същата фирма е участвала във възстановяването на минералната баня в Банкя.