След поражението си от британците в Първата опиумна война династията Цин подписва през 1842 г. договор, който обрича Китай на над 100 години чуждестранно потисничество и колониален контрол върху търговската му политика. Това е първият от т.нар. неравноправни договори, при които агресивна страна с военно и технологично превъзходство налага едностранни условия, за да намали търговския си дефицит. Звучи ли ви познато? Почти два века по-късно ЕС започва да разбира какво е това чувство.
Силно небалансираната търговска сделка, която председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен сключи в голф курорта на Доналд Тръмп „Търнбери“ в Шотландия, породи опасения сред политиците и анализаторите, че Европа е загубила статута си, който някога е смятала, че има, на световна търговска сила. Критиците й бързо заявиха, че приемането на 15-процентното мито на Тръмп за повечето европейски стоки се равнява на „подчинение“, „политическо поражение за ЕС“ и „идеологическа и морална капитулация“.
Ако Фон дер Лайен е смятала, че споразумението ще държи Тръмп настрана, събуждането е грубо. В понеделник той заплаши ЕС с нови мита заради цифровите регулации, които биха засегнали американските технологични гиганти. Както и да спре доставките на жизненоважни технологии за микрочипове.
Тирадата му дойде по-малко от седмица след като Брюксел повярва, че е получил писмена гаранция от Вашингтон, че цифровите му правила и суверенитетът му са в безопасност. Тръмп обаче може да налага принудително условията си, защото точно както британските империалисти от XIX век държи военните и технологичните карти и е наясно с изоставането на отсрещната страна и в двата сектора. Той знае, че Европа не иска да се изправи срещу руския президент Путин без военна подкрепа от САЩ и не може да се справи без американската технология за чипове. Еврокомисарят по търговията Шефчович също намекна, че в сделката със САЩ не става въпрос само за търговия: „Става въпрос за сигурност, за Украйна, за сегашната геополитическа нестабилност.“
Търговското споразумение е „пряка функция на слабостта на Европа в областта на сигурността заедно с неуспехите в инвестирането в „технологична мощ“ и в задълбочаването на единния пазар“, коментира Торстен Бенер, директор на Института за глобална публична политика в Берлин.
Подобно на династията Цин, Европа също презираше предупредителните знаци в продължение на много години. „Плащаме цената за факта, че игнорирахме сигнала за събуждане от първата администрация на Тръмп и се върнахме да спим. Надявам се, че не правим същото и сега“, каза Сабине Вейанд, генерален директор по търговията в Европейската комисия на форум неотдвна.
Ясно е, че играта на Тръмп с митата далеч не е приключила и ЕС може да се изправи пред нови политически обиди и неравноправни резултати от преговорите тази есен. За да предотврати още по-голямо унижение, блокът трябва да реши тежка задача – да намали зависимостта си от САЩ в отбраната, технологиите и финансите.
Нанкинският договор от 1842 г. задължава китайците да отстъпят на британските колонизатори Хонконг, да платят обезщетение и да се съгласят с предложените им митнически ставки. Опиумната война дава началото на това, което Китай описва като своя „Век на унижение“. Британците принуждават китайците към опустошителната търговия с опиум, за да компенсират зеещия заради китайското сребро търговски дефицит. Тази епоха все още преследва страната и движи нейните стратегически и политически ходове.
Ключов фактор, принудил династията Цин да се подчини, е липсата на инвестиции във военното и технологичното развитие. Въпреки че барутът и огнестрелните оръжия са китайски изобретения, без иновации оръжията на династията са изостанали с около 200 години от британските като производство и технологии. По подобен начин ЕС сега е наказан за това, че изостава с десетилетия от САЩ – по отношение и на отбраната, която го държи зависим от американските оръжия, и на почти всички критични технологии.
Търговският представител на САЩ Джеймисън Гриър обяви началото на нов световен ред, който нарече системата „Търнбери“, сравнявайки търговското споразумение между САЩ и ЕС със следвоенната финансова система, създадена в курорта Бретън Уудс в Нова Англия през 1944 г.
Неясността на споразумението позволява на Тръмп да отправя нови искания или заплахи. Може да последва още унижение при договарянето на различни детайли – от митата за стоманата и алуминия до изключенията за определени сектори. На въпроса какво би се случило, ако ЕС не успее да инвестира обещаните 600 млрд. долара в САЩ, Тръмп отговори: „Е, тогава те плащат 35 процента мита.“
Приемайки споразумението като „по-малко лошия“ вариант след митническите заплахи на Тръмп, Брюксел показа, че изнудването работи. Пекин ще наблюдава развитието с интерес – точно когато отношенията му с ЕС достигнаха ново дъно, а доминацията на Китай върху минералите, от които Западът се нуждае за своите зелени, цифрови и отбранителни амбиции, му дава огромно геополитическо предимство.
Но може ли блокът да направи нещо, за да избегне дълъг период на геополитическа слабост? Фон дер Лайен многократно подчерта, че стратегията на ЕС в отношенията със САЩ трябва да се основава на три елемента: подготовка на ответни мерки, диверсифициране на търговските партньори и укрепване на единния пазар.
Според бившия шеф на ЕЦБ Марио Драги на сделката трябва да се гледа като на сигнал за събуждане, който да доведе до дълбока промяна и да повиши конкурентоспособността на ЕС чрез институционални реформи. По думите му това, че Тръмп може да налага волята си, е убедително доказателство, че ЕС е изправен пред незначителност.
Иймън Дръм, анализатор в германския фонд „Маршал“, добавя: „Европа трябва да мисли за своята бизнес среда като за геополитически актив, който трябва да бъде подсилен.“ Това означава по-ниски цени на енергията, по-добро използване на европейските спестявания за инвестиции в европейски компании и завършване на интеграцията на капиталовите пазари. По думите му ЕС е пред избор: ще засили ли позицията си на център на свободната търговия в свят, в който глобализацията отшумява, или просто ще бъде бойно поле за нарастващата конкуренция между Китай и Съединените щати.