Все по-настойчиво в публичното пространство започват да се задават въпроси за необяснимата близост и взаимни зависимости между лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и съпредседателя на ДБ Атанас Атанасов, както и за ролята на Ивайло Мирчев в този политически триъгълник.
В последните месеци Борисов на няколко пъти даде сигнали, че макар и формално в опозиционен тон, често „прегръща“ идеи и предложения на ДБ. Самият той коментира в кулоарите на парламента, че комисия като тази за противодействие на корупцията (КПК) не може да бъде в ръцете на „чудовище като Бойко Рашков“, но същевременно призна, че ГЕРБ ще мисли седмици наред кое предложение да подкрепи, за да не се рискува с Плана за възстановяване и устойчивост. Това на практика означаваше директно съобразяване с исканията на партньорите от ПП-ДБ.
Тук възниква ключовият въпрос: с какво Атанасов и Мирчев държат Борисов, че той е склонен да се съобразява и дори да влиза в синхрон с тях? Политическите наблюдатели виждат в това не идеологическа близост, а дълбоки задкулисни зависимости.
Наред с това се очертава и друга, още по-неудобна тема – ролята на Борисов и Атанасов в овладяването на ДАНС. По същото време, когато бяха извършени шумни кадрови чистки в службата, публично се тиражира версията, че това е дело на Делян Пеевски и новото лице на ДПС. Но всъщност все повече данни сочат, че именно Борисов, заедно със своя „първи консилиери“ Атанас Атанасов, са диригентите на тези процеси. Чистката започна с „елегантното“ отстраняване на Пламен Тончев и продължи с масови промени в ключови дирекции на агенцията, включително и регионалните звена във Варна и Пловдив.
Така остава открит въпросът: защо Делян Пеевски, който доскоро бе сочен за силов играч в службите, необяснимо „кляка“ пред Борисов? И още по-важното – какви сделки стоят зад това мълчаливо съгласие?
Истинското задкулисие изглежда обвързва Борисов и Атанасов в обща схема за контрол над ДАНС, а ролята на Мирчев може да се окаже прикриваща мъгла – от една страна с критики към Пеевски, от друга – с отвличане на вниманието от действията на Борисов и Атанасов.
Днес, когато институциите отново изглеждат използвани като разменна монета в политически сделки, обществото трябва да получи отговори:
-Какви са зависимостите между Борисов и Атанасов?
-С какво държат Борисов, че той се съобразява с малка, но шумна партия като ДБ?
-Не е ли истинската битка за контрол над службите, а не за реформи и принципи?
Докато тези въпроси остават без отговор, задкулисието продължава да диктува правилата – а отговорността на политиците се измества зад стените на ДАНС и затворените стаи за преговори.