Шестото място на ГЕРБ на извънредните избори за общински съвет в Пазарджик е формалният повод, но едва ли същинската причина за многозначителното изказване на лидера Бойко Борисов във вторник пред премиера Росен Желязков и министри и депутати от партията. От гневния монолог, в който фигурираше и „преформатиране на властта“, не могат да се изведат ясни намерения, а най-важните въпроси – и за държавата, и за ГЕРБ, не бяха засегнати пряко: как ще се реши очерталият се сериозен проблем с бюджета за 2026 г. и как ще продължи занапред колаборацията с „новото начало“ на Делян Пеевски.
Речта на Борисов беше реакция най-вече на коментарите, че „ДПС – Ново начало“, станало първа сила в Пазарджик, поглъща вече и позиции на ГЕРБ в политиката. С полукритиката си към вътрешния министър Даниел Митов заради полицейския чадър над купуването на гласове и с репликата към премиера Желязков „развързвам ти ръцете“ лидерът на ГЕРБ всъщност призна зависимостите на това управление, станали видими по много начини. И които „слонът в стаята“ не пропусна да потвърди – със светкавичния отговор на Делян Пеевски, че е готов за официалното си влизане във властта.
Рано е да се заключи дали това е сценарий, или реален знак, но обективно интересите на Борисов и Пеевски все повече се разминават. ГЕРБ трупа политически негативи от влиянието на Пеевски в правителството и Борисов е в сложната ситуация да спасява вече не само себе си, но и партията си.
Проблемният фон на случващото се е изработването на бюджета за 2026 г. при изпреварващия темп на разходите спрямо приходите, за който експерти и икономисти предупреждават. И двата подхода – сериозно рязане на разходи (включително за послушание и лоялност) или вдигане на данъци като алтернатива, предвещават политическо напрежение. Със заряд наистина да преформатира властта или да доведе до нова.
Различна ситуация за Борисов
Това, което видяхме във вторник, напомни за 2016 г., когато Борисов беше премиер на второто си правителство. При откриването на ремонтираната спортна зала „София“ в столицата, докато се хвалеше с милионите, които е отпуснал за спорта, някак между другото обяви, че правителството му – в коалиция с Реформаторския блок и неформално с Патриотичния фронт на Красимир Каракачанов и Валери Симеонов, ще подаде оставка, ако номинираната малко преди това от ГЕРБ за кандидат-президент Цецка Цачева загуби изборите.
Залагането на правителството срещу победата на президентските избори първоначално изглеждаше като увереност, че ГЕРБ ще е победител – и по логиката на собствените му думи, че „магаре да върже, ще бъде избрано за депутат“ (в случая президент). Заявката тогава имаше и втори план. Основният коалиционен партньор – Реформаторският блок, вече се беше разпаднал заради провалената от ГЕРБ и ДПС съдебна реформа, като ДСБ, на която Борисов разчиташе за легитимация сред демократичната общност, оттегли подкрепата си. Оставането във властта само с клиентелата на СДС, партията на Меглена Кунева – ДБГ, патриотите и ДПС зад кадър донесе имиджови щети на ГЕРБ и загубата на президентските избори се превърна в перфектното оправдание за Борисов да дръпне шалтера на второто си правителство.
Във вторник също заяви, че не вижда „никакво място на ГЕРБ в това управление“ и не желае партията му да продължи да носи отговорност за него. Поводът за гнева му и искането за „преформатиране на властта“ е несъразмерно по-дребен – влошеният резултат на вота за общински съвет в Пазарджик. Но послужи и като заплаха за нови парламентарни избори.
ГЕРБ никога не е била силна в този областен град и от години издигаше проформа кандидат за кмет или открито заставаше зад дългогодишния бивш кмет Тодор Попов, с когото си деляха местната власт. Сегашната загуба на 630 гласа за партията дори не е толкова фрапираща. На редовните местни избори през 2023 г. загубата беше с над 4 хил. гласа в сравнение с 2019 г.
В случая обаче може да се тълкува като срамна за ГЕРБ, защото въпреки държавния властови ресурс, с който сега разполага за разлика от местния вот преди две години, партията се смъкна до шеста политическа сила в областния град, „бита“ не само от „ДПС – Ново начало“, но и от БСП. Партията на Пеевски буквално превзе общинския съвет и ще има най-голямата група в него, след като преди две години ДПС изобщо не беше представено в местната власт в Пазарджик. И дори БСП, която от години е в криза, успя да увеличи присъствието си в местния парламент с още един мандат, като вкара четирима общински съветници.
Пеевски превзема мрежите на влияние на Борисов
Резултатът от извънредния местен вот в Пазарджик е доста притеснителен за ГЕРБ и по още една причина – той е симптом как може да се овладее местната власт чрез механизмите на купения и корпоративния вот и опасността да се пренесе и в други големи областни градове. Това няма да е политическа новост, но в случая агресивното навлизане на Пеевски в местната власт в Пазарджик удари пряко партията на Борисов. В областния град от години определящи са не национални партии, а бизнес кръгове, които влизат в общинското управление под прикритието на различни партии като МИР, „Нашия град“, „Новото време“, ССД, и съществуват само по регистрация, без да извършват никаква политическа дейност.
„Те са си създали там собствена партийна система. И изборите показаха, че техните прагматични мрежи започват да се ориентират повече към ДПС и не толкова към ГЕРБ и това може да се случи и на други места в страната. А това е опасно за ГЕРБ, защото ако партията не намери някаква нова парадигма, ще започне да стагнира, а е възможно и да започне да губи гласове“, каза политологът и основател на социологическата агенция „Мяра“ Първан Симеонов. На същото мнение е и управителят на социологическата агенция „Маркет линкс“ Добромир Живков. „Тенденцията на скритото и откритото влияние на Пеевски нараства. В Пазарджик видяхме първите предизвестия за посоката, в която този процес ще се движи. Очевидно там мрежите на влияние на ГЕРБ са превзети отвътре от Пеевски и той ги експлоатира по същия начин, по който и ГЕРБ ги експлоатираше през годините“, смята той.
Отделно от това Пеевски привлича в редиците на партията си и хора на ГЕРБ по места. Както се случи с областния управител на Разград Владимир Димитров, бивш областен координатор на ГЕРБ. Той изненадващо се появи на партийно мероприятие на „ДПС – Ново начало“, а от ГЕРБ побързаха да се разграничат от него, като заявиха, че е изключен от партията, въпреки че той самият отричаше да е напуснал и твърдеше, че е присъствал като представител на държавата. Неофициално от партийните централи в Разград твърдят, че на практика структурата на ГЕРБ там е разбита, защото има напрежение между наследника на Димитров на партийния пост и представителите на ГЕРБ в местната власт в града.
Ще помогне ли демонстрацията на сила
При тези развития Борисов трудно можеше да остави резултата от изборите в Пазарджик без някакво отиграване. Изявлението му от вторник пред депутати, министри от ГЕРБ и премиера Росен Желязков приличаше на опит да демонстрира сила от позицията на най-голямата партия в парламента и в управляващата коалиция. И на фона на коментарите на политици от опозицията и анализатори, че „ДПС – Ново начало“ поглъща ГЕРБ, Борисов обяви, че партията му няма повече да носи отговорност за управлението и разкритикува поименно социалния министър Борислав Гуцанов от БСП заради публичните му изявления за увеличение на заплати и социални плащания, а на вътрешния министър от ГЕРБ Даниел Митов постави условие или той, или главният секретар на МВР Мирослав Рашков да подаде оставка – заради бездействието на полицията по множеството показани случаи с купуване на гласове. Не много на място прозвучаха нападките на Борисов към председателката на парламента Наталия Киселова заради различните й посещения в страната, които бяха изтълкувани като предстоящото й изваждане от списъка с евентуалните служебни премиери. Малко след изявлението му премиерът Росен Желязков отмени редовното заседание на правителството в сряда, а вместо в парламента депутатите на ГЕРБ изпълниха заръката на Борисов да отидат на срещи в избирателните си райони. В пленарната зала не влязоха и избраниците от БСП и „ДПС – Ново начало“ и работата на парламента също беше блокирана.
Пръв на искането на Борисов за преформатиране на властта откликна Пеевски, който изрази готовност да поеме отговорност за управлението на държавата и обяви, че ще излъчи преговорен екип с тази цел. Той подкрепи и поисканата от Борисов смяната на Киселова и посочи, че председателят на парламента трябва да е от ГЕРБ като най-голяма политическа сила. Ден след Пеевски реагираха и от БСП – с позиция, че „нова политическа криза би подействала разрушително върху социалния мир и ключови системи в държавата“.
Оттам също декларират готовност да се включат в разговори за бъдещето на изпълнителната власт, като очакват ГЕРБ да внесе своите предложения в коалиционния Съвет за съвместно управление. Засега ИТН остава единствената партия от управляващото мнозинство, която запазва мълчание по изявлението на Борисов. На този фон тръгнаха слухове за напрежение между Борисов и Пеевски, от една страна, и икономически силния зад ИТН бизнесмен и бивш общински съветник от ГЕРБ в София Орлин Алексиев. Някои дори свързаха отнетите в сряда правомощия на подуправителя на НЗОК проф. Момчил Мавров от управителя Петко Стефановски именно с това напрежение. Мавров ръководеше оперативно администрацията на здравната каса и контролираше работата на най-важните й основни дирекции.
Кой как разбира преформатирането
На този етап няма яснота какво е имал предвид Борисов с предложението за преформатиране на властта, но повечето коментари са, че става въпрос за официалното влизане на Пеевски в изпълнителната власт. Преди срещата в сряда с актива на ГЕРБ в Перник външният министър Георг Георгиев коментира, че след като мнозинството съществува благодарение на подкрепата на „ДПС – Ново начало“ и те имат претенции към управленските решения, най-логичното е да споделят отговорността за тях чрез участие в изпълнителната власт. В същото време и в ГЕРБ са наясно с щетите, които подобен ход би нанесъл на и без това отслабващите позиции на партията.
Неофициално депутати от ГЕРБ прогнозираха, че е по-възможно да има смени на министри. Освен поименно споменатия Гуцанов в ГЕРБ имат резерви и към здравния министър Силви Кирилов от ИТН, главно заради изявленията му за протестиращите млади медици специализанти. Ултиматума на Борисов за оставка или на Даниел Митов като министър, или на главния секретар на МВР разчитат като отправен по-скоро към Мирослав Рашков, смятан за еднакво приближен и до Борисов, и до Пеевски. От позицията на социалистите може да се заключи, че биха преглътнали всякакви смени, стига правителството да се запази. Още повече че представители на партията неофициално твърдят за обтегнати отношения между лидера на БСП и вицепремиер Атанас Зафиров със социалния министър Гуцанов. Смяната на Киселова, която е от гражданската квота на БСП, също не се смята за проблем. Предсрочни избори са най-нежеланият вариант за социалистите, както и за партията на Слави Трифонов заради заплахата да не влязат в следващия парламент.
Бюджетът ще покаже
Всичко това се случва в момент, в който Министерството на финансите би трябвало да е на финалната права по подготовката на бюджет 2026, който според експерти и икономисти е силно проблемен. Причината е, че в последните години разходите на държавата растат по-бързо от приходите, което води до увеличение на дълга и все по-трудни за овладяване дефицити. Отчасти това се дължи на рязкото увеличение на някои социални плащания и заплати в публичната сфера (с по над 30% за полиция и отбрана), което създава и условия за растяща инфлация.
Според бившия финансов министър от ГЕРБ Владислав Горанов „дефицитът отдавна не е 3%“, а за тази година може да е 5-6 на сто, като ще зависи от разходите. По думите му потенциалният дефицит за догодина е около 8%.
За ситуацията предупреди и управителят на БНБ Димитър Радев, който рядко си позволява публични коментари. „Фокусът трябва да бъде върху това да овладеем фискалната експанзия. И в този смисъл мисля, че бюджетът за 2026 г. е по-важен от бюджетите през последните поне 5 години“, заяви той пред БНТ.
Ако тази политика се пренесе и догодина, управлението на държавните финанси може да излезе извън контрол. Затова управляващите са изправени пред избор или рязко да свият разходи, или да вдигат данъци. Или комбинация от двете.
Всеки от вариантите носи тежки политически негативи. С това може да се обясни и искането на Борисов за преформатиране на властта и споделена отговорност за нея. Местният вот в Пазарджик му даде повод да каже очевидното – че за ГЕРБ ще е по-лошо да остане в правителство, в което министерства са дадени на концесия на „кръгове, които не се занимават с политика“. В това признание се съдържа основният проблем, който няма да бъде решен със смяна на министри, а със смяна на модела на властта.
Но Борисов не изглежда в позиция, от която може да го направи. Теоретично притесненията заради бюджета и евентуални сътресения при приемането на еврото могат да наклонят везните към нови избори, но това няма да направи по-малка политическата цена, която ГЕРБ ще плати.