Темата накратко
- Бизнесът ще трябва да плаща повече осигуровки, двойно по-висок данък върху дивидента, ще има повече административна тежест при продажби и превоз на някои стоки
- Плащанията по инвестиционната програма за общините се прехвърлят към ББР, за да може чисто счетоводно да не се отчитат като минус
- Отново се залагат нереални приходи от ДДС – с 35% повече спрямо очакваните за тази година, както и още нов дълг – над 10 млрд. евро
Вдигане на данъци и на осигуровки, още по-засилени мерки за контрол от страна на НАП, нови изисквания към софтуерите за отчитане на продажбите. Това са част от мерките, които управляващите ще наложат на бизнеса с Бюджет 2026. Насреща те обещават още по-високи разходи за заплати за работещите на бюджетна издръжка, растящ държавен дълг и никакви реформи.
Догодина държавата планира да разпредели почти 46% от БВП или над 55 млрд. евро. Това е с над 12% повече, спрямо тази година. Бюджетът ще е с касов дефицит от 3% от БВП или 3.65 млрд. евро, поне на хартия. На практика се запазват някои от вече познатите врътки – плащанията по инвестиционната програма за общините се прехвърлят към ББР, за да може чисто счетоводно да не се отчитат като минус, отново се залагат нереални приходи от ДДС – с 35% повече спрямо очакваните за тази година, както и още нов дълг – над 10 млрд. евро. Така в края на годината той ще надхвърля 31% от БВП.
Всичко това е на фона на очаквания на Министерството на финансите за малко по-нисък ръст на реалната икономика през следващата година – 2.7% при 3% през тази, 3.5% средногодишна инфлация и по-скромен ръст на заплатите като цяло.
В хоризонт до 2028 г. правителството обещава още от същото – държавата ще продължи да преразпределя над 40% от БВП на страната, да трупа дефицити до позволения максимум, които ще покрива основно с нов дълг. Така към края на периода той ще достигне 49 млрд. евро или 36.6% от БВП. Което е ръст от над 13.5% от БВП само за четири години. Сметките са направени при очаквания за още едно вдигане на осигуровките – с 1 пр. п. през 2028 г., както и с продължаващ плавен ръст на максималния осигурителен доход до 2 659 евро, но за сметка на това при замразени вдигания на разходите за персонал през 2027-2028 г., което предвид вече вкоренените нагласи и ширещия се популизъм трудно ще се случи.
„Повишаването на осигурителните вноски с 2 процентни пункта и двукратното увеличение на данъка върху дивидента ще предизвикат верига от необратими процеси: отлив на инвестиции, нарастване на сивата икономика, влошаване на конкурентоспособността на икономиката, ръст на инфлацията, забавяне на икономическия растеж и в крайна сметка ще ерозират приходите в бюджета, вместо да ги стабилизират“, коментираха работодателските организации, които излязоха с остра позиция по проекта на Бюджет 2026.
Приходи под въпрос
Министерството на финансите залага 15% ръст на приходите през 2026 г. спрямо тези, които очаква през тази година. Данъчно-осигурителните постъпления са с 20% нагоре, докато номиналният ръст на БВП е едва 6.4%. От по-високите осигуровки се очакват едва 601 млн. евро повече, а от увеличения данък дивидент – 340 млн. евро. По-големите суми идват отново от мерки срещу сивата икономика – разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск, въвеждане на мобилно приложение за регистриране в реално време на транспортните средства, превозващи подобни стоки, както и задължение за електронно отчитане на приходите от продажби чрез използване в търговските обекти на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите. От тези три мерки държавата очаква да събере 1.75 млрд. евро повече. Може би затова и отново залага бомбастичен ръст на приходите от ДДС – с 35.5% спрямо тази година. Това се случи и с бюджета за тази година – по план постъпленията от ДДС трябваше да нараснат с 33%, но от данните на Министерството на финансите се вижда, че очакваните реални постъпления са нагоре с едва 16.6%.
Подобно планиране е рисковано и то се вижда и в данните за изпълнението на бюджета към септември – на минус от малко над 6 млрд. лв. (2.7 % от прогнозния БВП) или на едва 600 хил. от достигането на законовото ограничение. Обяснението, което дава МФ, е че през четвъртото тримесечие се очаква да постъпят втори и трети транш по Механизма за възстановяване и устойчивост в общ размер на над 4 млрд. лв., „което ще компенсира напълно натрупания дефицит по сметките за средства от ЕС (в размер на над 1.7 млрд. лв.), респективно текущо ще подобри салдото по КФП.“
В проекта на бюджета има и още няколко важни промени. Дава се право на общините за пореден път да отложат новия модел за изчисление на дължимата такса смет. Вдига се данъка за хазартни оператори – от 20% на 25% (от където се очакват едва 32 млн. евро. повече). Вдигат се по план и акцизите върху цигарите, откъдето се чака приходите да се увеличат с 8.6% или допълнителни 130 млн. евро плюс още 26 млн. евро от ДДС от тютюневите изделия. Диференцират се ТОЛ таксите в зависимост от въглеродните емисии на камионите и автобусите, от което се чакат допълнителни 66 млн. евро.
И докато управляващите решават да вдигат данъци и да си фабрикуват нереалистични такива на хартия, те демонстративно се отказват да прибегнат към други съвсем реални опции. Например заложените постъпления от приватизация за следващите три години са едва по 1 млн. евро годишно. което значи на практика, че идеята за раздържавяване на непотребните имоти е изоставена. А съвсем отделен въпрос е, че листване на миноритарни пакети от някои държавни компании на борсата би могло бързо да вкара стотици милиони евро приходи в бюджета
Още разходи за какво ли не
Управляващите продължават да увеличават разходите за заплати на служителите си. Най-много, с 10.8% общо, ще се вдигнат възнагражденията на полиция, армия и учители. Там има въведени автоматични формули, които политиците явно не желаят да прекратят. За останалите сектори на бюджетна издръжка е предвиден ръст на разходите за персонал от 5%. Така догодина те ще достигнат 11% от БВП.
В разходната част има заделени и 260 млн. евро трансфер за болнична помощ – вероятно средствата, нужни за увеличение на заплатите на младите лекари.
През следващата година за плащания по общинската капиталова програма са предвидени 920 млн. евро. Те обаче ще се разплащат през ББР. Така чисто счетоводно парите не се изписват като разход за бюджета. Въпреки това догодина разходите за инвестиции растат с 12%.
Отново са предвидени и капиталови инжекции в държавни дружества, но този път в по-скромен размер – до около 1 млрд. евро. Като основни получатели са очертани предстоящия джойнт венчър на ВМЗ с Rheinmetall, за което са заложени 407 млн. евро, както и 260 млн. евро за учредяване и капитализиране на търговско дружество със 100% държавно участие към икономическото министерство – отново за военно производство. От съществуващите дружества най-много се предвижда да отидат за „Български ВиК холдинг“ за борба с безводието.