Изминалата година постави президентската институция под безпрецедентен обществен и политически натиск. Вместо ролята на балансьор и обединител, около президентството на Румен Радев се натрупаха серия от скандали, съмнения за задкулисно влияние, непрозрачни решения и действия на ключови съветници и бивши служебни министри, които поставиха под въпрос границата между институционална власт и неформални мрежи на влияние.
В центъра на критиките застанаха фигури от най-близкото обкръжение на държавния глава – съветниците Пламен Узунов и Николай Копринков, както и бившият служебен вътрешен министър Иван Демерджиев. Общото между тях е, че имената им се появяват в различни, на пръв поглед несвързани казуси, но очертаващи сходен модел – концентрация на влияние, институционален натиск и липса на реални последици.
„Пътят на Копринката“ и сянката на неформалната власт
Името на Николай Копринков от години циркулира в публичното пространство като символ на т.нар. „сиво президентско влияние“. Макар формално да заема експертна позиция, около него се натрупаха сигнали за кадрово лобиране, натиск върху местни власти, участие в политически договорки и опити за контрол върху ключови процеси – от енергетиката до регионалното управление. Терминът „Пътят на Копринката“ се превърна в нарицателно за мрежа от зависимости, за които се говори много, но по които институционална реакция липсва.
Пламен Узунов – между президентството и задкулисието
Съветникът по сигурността Пламен Узунов също неведнъж попадна във фокуса на скандали. От твърдения за участие в неформални разговори с бизнесмени и политически посредници до съмнения за влияние върху действията на служебни правителства, името му се свързва с ключови моменти на институционално напрежение. Въпреки това нито едно от тези съмнения не доведе до официална проверка с публичен резултат.
Договорът с „Боташ“ – милиарди без отговорност
Един от най-тежките и дългосрочни скандали остава договорът между „Булгаргаз“ и турската компания „Боташ“, сключен по време на служебно правителство, назначено от президента Радев. Споразумението обвърза България с плащания за близо 1 милион лева на ден за капацитет, който на практика не се използва. Въпреки парламентарни проверки, експертни критики и предадени доклади към прокуратурата и ДАНС, до момента няма повдигнати обвинения или ясно поета политическа отговорност.
Иван Демерджиев – силов министър със серия от въпросителни
Особено показателен е случаят с бившия служебен вътрешен министър Иван Демерджиев. Назначен като символ на „реда и законността“, мандатът му бе белязан от остри конфликти, обвинения в политически натиск върху МВР, спорни кадрови решения и съмнения за близки отношения с определени икономически и регионални кръгове. След края на мандата му прокуратурата повдигна обвинение за нанесени щети на държавния бюджет, но и този процес се движи бавно и без яснота за финал.
Фалшивата конфронтация и реалният сценарий
На фона на публичните конфликти между президента и лидери на парламентарни сили, все по-често се появяват анализи, че противопоставянето е по-скоро театрално. Критиците твърдят, че чрез контролирана ескалация и редуване на атаки се поддържа илюзия за алтернатива, докато реално се овладява обществената енергия и се обезсилват други политически субекти.
Институции без реакция, общество без отговори
Общият знаменател във всички тези случаи остава един и същ – множество сигнали, журналистически разкрития и експертни предупреждения, но отсъствие на бързи, ясни и убедителни действия от страна на прокуратурата и контролните органи. Това засилва усещането, че около президентството се е формирал защитен периметър, в който отговорността се размива, а скандалите се натрупват без последствия.
Годината показа, че въпросът вече не е дали има проблем около президентската институция, а докъде стига влиянието ѝ и защо механизмите на държавата не успяват – или не желаят – да дадат ясен отговор.