Изминалата година отново постави лидера на ГЕРБ Бойко Борисов в центъра на политически сътресения, публични конфликти и натрупващи се съмнения за задкулисно влияние. Макар партията му да остана ключов фактор в управленските формули, Борисов бе принуден да лавира между институционален натиск, вътрешнополитически сделки и все по-критично обществено мнение.
Сянката на „Магнитски“ и международният натиск
През годината темата за евентуално разширяване на санкциите по закона „Магнитски“ отново излезе на дневен ред. Макар Борисов формално да не е санкциониран, честото споменаване на името му в международни анализи и дипломатически разговори затвърди усещането за траен репутационен проблем. Опонентите му използваха тази тема, за да подчертаят, че ГЕРБ остава партия с ограничен външнополитически кредит на доверие, особено в САЩ.
Контролът върху службите и скандалите в ДАНС
Един от най-чувствителните въпроси беше този за влиянието върху службите за сигурност. Обвиненията за „чистки“, кадрови натиск и овладяване на ключови позиции в ДАНС и МВР се превърнаха в постоянен фон на политическите дебати. Критиците твърдяха, че Борисов действа като реален фактор зад решенията, дори когато формално не участва в изпълнителната власт, докато от ГЕРБ отхвърляха тези обвинения като политически атаки.
Противоречивата роля в управленските договорки
Годината премина под знака на сложни коалиционни формули и неформални договорки. Борисов бе обвиняван, че води паралелни преговори както с официални партньори, така и с политически опоненти, включително с президентската институция. Публичното му поведение – редуване на остри критики и демонстративен тон на „държавническа отговорност“ – засили подозренията за предварително договорени сценарии, целящи запазване на влияние независимо от изборните резултати.
Икономически и корпоративни зависимости
В общественото пространство се върнаха и стари теми – близостта между ГЕРБ и определени икономически кръгове, обществени поръчки, инфраструктурни проекти и ролята на „правилните фирми“. През годината няколко корпоративни скандала – включително в строителството, транспорта и енергетиката – отново насочиха вниманието към модела на управление, изграден по време на дългото управление на Борисов, при който бизнес и политика често се преплитат.
Реториката на конфронтацията
Борисов неведнъж използва остра и персонална реторика – срещу президента, срещу лидери на ПП-ДБ, срещу служебни министри. Изказванията му често доминираха новинарския цикъл, но вместо да тушират напрежението, задълбочаваха усещането за постоянна политическа война. За критиците това беше знак за липса на реални реформи, компенсирана с медиен шум; за симпатизантите – доказателство, че той остава най-опитният и „реалистичен“ играч на терена.
Общественият ефект
В крайна сметка годината затвърди поляризацията около фигурата на Бойко Борисов. За едни той остава незаменим фактор за стабилност и предвидимост; за други – символ на нереформираното статукво, задкулисието и институционалната безотговорност. Общото усещане е, че скандалите вече не водят до катарзис, а се превръщат във фон на политическия живот – без ясни последици и без трайни решения.
Така Борисов завършва годината и започва новата не като отстранен лидер, а като централна, но силно спорна фигура, около която продължава да се върти голяма част от българската политика – със същите въпроси, които остават без отговор от години.