Поредният скандал в Народното събрание отново постави въпроса за кадровата политика на политическите партии и начина, по който се издигат новите лица във властта. Повод стана изказване на председателката на парламента Рая Назарян, уловено от микрофоните в пленарната зала по време на спор за дневния ред, съобщи репортер на “Истината Днес”.
По време на напрегнат дебат с представители на „Има такъв народ“ Назарян е чута да произнася нецензурна реплика към народни представители: „Аааа, ще ви таковам в чекиджиите всички“. Думите предизвикаха бурни реакции в политическите среди и в социалните мрежи.
Ситуацията се разиграва в петък сутрин, когато парламентът обсъжда промени в работната си програма. Назарян предлага допълнение по искане на „Има такъв народ“, свързано с изслушване на служебния вътрешен министър Емил Дечев по казуса „Петрохан“.
Спорът възниква около часа на изслушването. Председателят на парламентарната група на ИТН Тошко Йорданов настоява то да бъде проведено в точно определен момент от заседанието.
„Ние сме вкарали точка фиксирана за един часа, защото вътрешният временно изпълняващ длъжността министър каза, че тогава може да бъде наличен“, аргументира се Йорданов.
Размяната на реплики ескалира и именно тогава микрофоните улавят скандалната реплика на председателката на парламента.
Случаят обаче отвори по-широк дебат – не само за парламентарния тон, но и за начина, по който политическите партии създават и издигат нови лица във властта.
Все по-често се говори за модел, при който определени фигури се изстрелват на високи позиции не след дълъг политически опит или доказани качества, а благодарение на близост до партийни лидери и силни вътрешни покровители.
В публичното пространство вече се правят паралели между различни подобни случаи. Често се посочва, че Кирил Петков издигна Лена Бориславова като ключова фигура в „Продължаваме промяната“, а Томислав Дончев – Рая Назарян в ГЕРБ.
Този модел поражда критики, че в българската политика се създава своеобразна „каста“ от партийни фаворити – хора, които бързо получават влияние и власт, без да са преминали през сериозна политическа селекция.
Критиците на този подход предупреждават, че подобни кадрови решения дават лош пример – особено за младите хора, които искат да се занимават с политика. Вместо да виждат път през професионализъм и последователна работа, те стават свидетели на издигане чрез вътрешнопартийни покровители.
Скандалът около думите на Назарян само засили тези съмнения. За мнозина той се превърна в символ на по-дълбок проблем – ерозията на политическата култура и стандарти в българския парламент.
Дали ще има официални последствия за поведението на председателката на парламента засега остава неясно. Но случаят вече предизвика сериозен обществен отзвук.
Защото когато подобни реплики идват от човек, заемащ най-високата позиция в Народното събрание, въпросът вече не е само за личния стил. Става дума за авторитета на институцията, която трябва да бъде символ на парламентарната демокрация.