Новият политически проект на Румен Радев – „Прогресивна България“ – стартира с най-мащабната и скъпа кампания на този етап от изборите. Луксозни събития, билбордове в цялата страна и силно персонализирано присъствие около самия Радев – всичко това обаче поражда все повече въпроси, отколкото отговори.
Особено на фона на публичните претенции за „борба с олигархията“.
В политическите среди се коментира и близостта на Радев с фигури от едрия бизнес, сред които и името на Николай Вълканов от „Минстрой Холдинг“ АД – компания, свързвана с ключови икономически интереси в минната индустрия.
Подобни контакти поставят под съмнение доколко заявките за „разграждане на олигархичния модел“ съответстват на реалните политически и икономически зависимости.
От служебна власт към партийна кампания
Критиците на Радев напомнят, че именно чрез служебните правителства той разполагаше с пълен контрол върху изпълнителната власт в продължение на години.
И въпреки това въпросът остава:
какво реално беше направено срещу олигархията?
Имена като Росен Христов, Кирил Петков или Гълъб Донев бяха част от управленския модел в различни периоди, но според наблюдатели реални структурни промени така и не се случиха. Напротив – често се говореше за съжителство между власт и икономически интереси.
На този фон кампанията на „Прогресивна България“ изпъква с размах, който трудно може да бъде обяснен само с „гражданска енергия“.
В редица градове вече се появиха билбордове, офисите на коалицията са на ключови и скъпи локации, а събитията са организирани с бюджет, който надхвърля този на повечето други партии.
Това създава усещането за сериозна финансова подкрепа, идваща от добре позиционирани икономически кръгове.
Още по-впечатляващо е, че кампанията изглежда изцяло фокусирана върху самия Румен Радев. В редица градове – включително Варна – рекламните материали са концентрирани почти изцяло върху неговия образ.
В същото време кандидат-депутатите остават слабо познати на обществото, а част от тях са напълно непознати за местните избиратели.
Това поражда усещането за модел, в който се разчита на култ към личността, а не на силни екипи и ясни политики.
„Антиолигархия“ с олигархични ресурси?
Най-големият парадокс обаче остава друг:
кампания, която претендира да се бори с олигархията, изглежда финансирана и подкрепяна именно от среди, свързвани с икономическо влияние.
Така се оформя един от най-големите въпроси на тези избори:
възможно ли е да се води битка срещу олигархичния модел, използвайки неговите инструменти?
Или „Прогресивна България“ е просто поредният политически проект, който говори за промяна, но стъпва върху добре познатите зависимости от миналото.