Аферата „Тръмп-младши“, която предизвика дипломатически и политически трусове, се възприема от анализатори не като директен удар срещу отделни фигури, а като ясен знак към цялото българско общество. Според международни наблюдатели, това е предупреждение от Белия дом, че България в сегашния си управленски модел, олицетворяван от Бойко Борисов и кръга му, вече не се разглежда като надежден и предвидим партньор в НАТО.
Вашингтон губи доверие в София
Публикацията на Wall Street Journal – издание, често използвано за официално изразяване на позиции от страна на американската администрация – очертава сериозен спад в доверието на САЩ към България.
Посланието е ясно:
• България при управлението на Борисов и премиера Росен Желязков вече не се възприема като стабилен съюзник в евроатлантическото пространство.
• Според дипломатически източници, властта функционира като зависим и криминализиран механизъм, който търгува с национални ресурси и политически решения, за да запази влиянието си.
• За Белия дом това управление се превръща в тежест, а доверието между двете държави е достигнало исторически минимум.
В този контекст не е случайно, че САЩ вече десет месеца не изпращат нов посланик в София, а България от своя страна няма утвърден дипломатически представител във Вашингтон. Зад тази взаимна тишина прозира политическа дистанция и липса на ясен диалог.
Борисов и обкръжението му – между санкции и изолация
Името на Бойко Борисов продължава да се свързва с международни скандали и подозрения за злоупотреба с влияние. До него стоят бившият финансов министър Владислав Горанов, санкциониран по закона „Магнитски“, който вече официално е в списъка на САЩ заради подозрения в корупция и лобистки зависимости.
Според експерти, Вашингтон е дал ясен сигнал, че никой от тези фигури няма да бъде допуснат до ключови управленски позиции в бъдещи правителства. Борисов е потенциален клиент на санкциите.
На този фон премиерът в сянка търси нови опори в Европа – в Париж, Брюксел, Берлин и Лондон – столици, където съчувствието към българските вътрешни проблеми често е продиктувано повече от политическа конюнктура, отколкото от реална подкрепа.
Тревожни решения в отбраната
Сериозно безпокойство предизвика и решението на Комисията по отбрана в Народното събрание, която според запознати е приела „точка за възпиране“, даваща възможност за делегиране на контрол над въоръжените сили към НАТО, като същевременно ограничава правомощията на президента.
Зад тази на пръв поглед техническа промяна стои дълбок геополитически риск – отслабването на националния суверенитет върху собствената армия, в момент, когато Европа се готви за потенциална ескалация в отношенията с Русия.
Политически наблюдатели предупреждават, че в ситуация на паника и дипломатическа изолация, Борисов и кръгът му около Желязков могат да вземат решения, диктувани от страх и личен интерес, а не от национална логика.
Страх, зависимости и лични спасителни ходове
След изявлението на Борисов пред Николай Бареков, в което сам призна, че е лобирал за продажба на стратегически енергиен проект, за да помогне на Горанов да избегне последствията от „Магнитски“, доверието към него допълнително се срина.
Това признание се възприема като доказателство, че личните политически сделки са заменили държавното управление. България изглежда все по-зависима от външни фактори и интереси, докато вътре в страната елитът продължава да се самовъзпроизвежда под различни форми.
България на кръстопът
Днес основният въпрос не е дали Борисов ще бъде санкциониран, а дали обществото ще продължи да възпроизвежда същата система на зависимости, която превърна страната в заложник на политическа мафия и чужди интереси.
САЩ вече показаха, че доверието е изчерпано. Европа наблюдава сдържано. А в самата България гражданите остават разединени, апатични и изморени от пропагандата.
Финалът – предупреждение, не прогноза
Истината е горчива: държава, която се управлява чрез страх, сделки и зависимости, се превръща в разходен материал.
Днес България е на ръба между суверенитет и подчинение, между лоялност към съюзите и зависимост от олигарси.
И докато продължаваме да си затваряме очите, успани от пропагандата и фалшивите обещания, едва ли ще успеем да отложим приближаването до точката на взрив.