Тези дни изгледахме часове кадри от наводнението в „Елените“ и само секунди бяха отделени на информация за основната фигура в този курорт – пловдивчанинът Ветко Арабаджиев. Който уж не бил собственик.
Да да си припомним, че макар да е от Асеновград, неговата стремителна кариера започва под тепетата.
Най-напред е обикновен снабдител, няколко години след 10 ноември 1989 е вече един от най-богатите българи. След още няколко години е номер 1 в туристичесския бизнес.
Вербуван е в Пловдив – води се към Окръжната структура на ДС.
Собствеността му е трудно да се опише. На семейните му празници пеят Демис Русос, Лили Иванова, Азис, Устата…Гостуват дълъг списък политици.
Емблематичен е 50-ият му рожден ден в Пловдив, след това решава да празнува там, където няма да бие на очи – в Швейцария и Франция. Гостите се извозват със самолети.
Сватбата, с която започва „Кръстникът“, изглежда като селска вечеринка пред пищните приеми на пловдивчанина.
Медиите се надпреварват да описват с възхищение блясъка на всичко свързано със семейството, но почти никой не пита как се постига всичко това за толкова кратко време.
Но да се фокусираме към пловдивския му период. Ветко стана известен в града покрай приватизирането на хотел „Марица“. Емблематичният през соц-а хотел бързо придоби съвременна визия, до него изникна още едно тяло, което от години е запустяло. Вероятно разширението е имало цел да поеме гостите на Панаира, но те много гости не останаха…
Първият лъвски скок в бизнеса на Ветко някои свързват с кредити от пловдивската Агробизнесбанк. Едва ли всичко е върнато.
Че Ветко е голям играч стана ясно, когато победи самия Илия Павлов в битката за приватизирания Захарен комбинат. Участници в тази битка разказват, че той наистина е неуморим и талантлив биткаджия.
В същото време около името му се носят легенди за това колко трудно плаща за вече свършена работа. Едни чакат с месеци, други с години, трети не дочакват..
Негови сътрудници го извиняват с това, че неплащайки обикновено последната вноска по някой договор, той неутрализира опита да бъде изнуден с по-високата искана първоначална цена..
Идва първият хотел в Слънчев бряг и участие в други бизнеси. Ветко се скрива в чужбина, но не забравя Пловдив. Купува даже вестник – седмичникът „Акцент“, и поддържа сериозен екип. Целта му е ясна – чрез вестника да има влияние върху управлението на града.
10 годишният син на Ветко – Вълчо прави дарение на болно дете и е награден от тогавашната управа на града. Малкият благодетел се пробва по-късно като автомобилен състезател, баща му инвестира милиони в това начинание. Медиите аплодират талантливия младеж.
Арабаджиев е основна фигура в проекта „Красива Марица“, който обединява видни пловдивчани около идеята да направят Марица плавателна. Слава богу, че някой се сеща да поканят бивши кметове на консултация. След което идеята обяснимо умира.
Построява помпозна сграда срещу църквата Света Петка, но вместо да управлява оттук империята, се налага да живее в чужбина.
За Ветко се говори като за най-богатия пловдивчанин. Откъде обаче идват огромните пари? Хотелиерсдката империя още я няма.
Преди 20-ина години вестник Стандарт празнува в хотел „Марица“. По прицип подобни тържества се „подаряват“ на редакцията от някой олигарх. Този път обаче вероятно е имало някакво разминаване, защото само след няколко дни вестникът излиза с цяла страница разкритие за бизнеса на пловдивчанина. Споменава се за технологията „разкешване“ – свързана с избягване на данъци от внос. Цитират се документи, които говори ясно, че за семейство Арабаджиеви има достатъчно голям архив в съответните служби, но не се използва. Защо?
Запознати твърдят, че пловдивският бизнесмен знае как да си купува подкрепа на всякакви нива. Други смятат, че хора на високи позиции пък го изнудват…
Пловдив става все по-безинтересен за Арабаджиеви. Купуват емблематичния Японски хотел в София.
Горе-долу по същото време Георги Гергов купува ЦУМ. Пловдивчани придобиват символите на София – пишат някои.
Тайните на Ветко Арабаджиев
