Интервютата на Бойко Борисов в уж критични към него медии предизвикаха остра реакция в публичното пространство. Писателят и сценарист Иво Сиромахов коментира, че поредицата от разговори на лидера на ГЕРБ с „Капитал“, Иван Дачков и Мартин Карбовски представлява „блестящ PR ход“, който на практика е обезоръжил самопровъзгласилата се опозиционна журналистика.
Според Сиромахов, ходът е класически пример за добре режисирана политическа комуникация. Тезата му е, че Борисов съзнателно е избрал именно тези платформи, за да демонстрира „диалогичност“ и да легитимира медиите като критични, докато на практика те са приели ролята на удобен събеседник. В резултат – вместо сблъсък, се е получила медийна интимност, в която „суровите журналисти започват да пърхат от почесаното его“.
Критиката е насочена не толкова към Борисов, колкото към медиите, които според Сиромахов са прекрачили границата между интервю и съучастие. „Недопустимо е да са в един отбор – освен ако не искат да бъдат новият Хекимян“, гласи един от най-острите му изводи, визирайки трансформацията на журналисти в политически говорители.
Особено показателен е примерът с интервюто на Борисов пред Мартин Карбовски, части от което бяха широко разпространени в социалните мрежи. В него лидерът на ГЕРБ реагира язвително на твърденията за лично богатство и корупция, заявявайки, че живее в къщата, в която е роден, и че „нито има къща, нито имоти, нито курорти“. По думите му, „знайни и незнайни глупаци“ разпространяват абсурдни твърдения за „тонoве злато“, без да имат представа какво означава това.
Липсата на ключови въпроси обаче прави най-силно впечатление. В нито едно от интервютата не бяха повдигнати теми като „Мишо Бирата“, разговорите с Ваньо Танов или обстоятелствата около смъртта на Алексей Петров – случаи, които дълго време са символи на съмненията за задкулисие и зависимости. Според критиците, тези теми са били негласно изключени от дневния ред.
Така, вместо разследваща журналистика, публиката получи платформа за самозащита и митологизиране на образа на Борисов – разказ за „най-скромния живот“, за човек, който се движи само „от работа вкъщи и от вкъщи на работа“. За Сиромахов това не е просто пропуск, а симптом за по-дълбок проблем – готовността на част от медиите да заменят критичността с близост в името на достъпа.
В крайна сметка, интервютата постигнаха двоен ефект. От една страна, Борисов успя да се позиционира като лидер, който „не бяга от трудни разговори“. От друга – те оголиха слабостта на медийната среда, в която дори „опозиционните“ гласове могат лесно да бъдат превърнати в декор на добре изиграна PR стратегия. Именно това, според Сиромахов, е истинската новина – не думите на Борисов, а мълчанието на онези, които трябваше да го разпитат.