Още с назначаването си Андрей Гюров беше посрещнат с въпроси около своята легитимност. Днес тези съмнения вече прерастват в сериозен политически скандал, след като служебният премиер подписа 10-годишно споразумение за сигурност с Украйна, включващо и съвместно производство на оръжие, включително дронове.
Критиците са категорични – това не е просто дипломатически акт, а дългосрочен ангажимент, поет без пряк мандат от избирателите и без санкция от парламента.
Договор за десетилетие – без парламент?
Споразумението беше подписано в Киев между Андрей Гюров и украинския президент Володимир Зеленски. То предвижда разширяване на военното сътрудничество, включително производство на военна техника и технологичен обмен.
Самият Гюров заяви, че това е „политически акт“, който не изисква одобрение от Народното събрание – позиция, която допълнително разпали критиките.
Според наблюдатели именно тук се крие основният проблем:
служебно правителство с ограничен мандат поема ангажименти, които ще обвързват страната десетилетие напред.
Подписът под подобно споразумение идва на фона на продължаващия спор около статута на Гюров като подуправител на БНБ и съмненията за несъвместимост.
Така България се оказва в парадоксална ситуация –
премиер с оспорвана легитимност подписва стратегически договори с международно значение.
Юристи предупреждават, че при неблагоприятно развитие на казуса всички действия на кабинета могат да бъдат поставени под съмнение.
Случаят напомня за предходни решения на същия политически кръг, при които законът беше тълкуван „гъвкаво“. Най-често се посочва примерът с назначаването на Кирил Петков за служебен министър, което впоследствие беше обявено за противоконституционно.
Това засилва усещането за модел на управление, при който правилата се огъват според политическата цел.
Споразумението с Украйна включва не само политическа подкрепа, но и развитие на съвместно производство на военна техника, което отваря нова страница в ангажиментите на България.
От една страна, това се представя като принос към евроатлантическата сигурност.
От друга – критиците предупреждават за повишени рискове за националната сигурност и въвличане в дългосрочни геополитически конфликти.
Докато правителството подписва международни споразумения, голяма част от обществото остава фокусирана върху други проблеми – инфлация, доходи, цени на енергията.
Това поражда още един въпрос:
дали приоритетите на служебната власт съвпадат с тези на гражданите?
Коментарите в публичното пространство стават все по-остри – от обвинения в политическа арогантност до твърдения за системно заобикаляне на Конституцията.
Общият извод от критиците е ясен:
служебното правителство не просто управлява, а взема стратегически решения с дългосрочни последици, при това в условия на спорна легитимност.
Какво следва?
Ситуацията поставя на изпитание институциите:
• ще има ли политическа или съдебна реакция?
• ще бъде ли поискан парламентарен контрол?
• и най-важното – кой носи отговорност за поетите ангажименти?
Едно е сигурно – казусът „Гюров“ вече не е просто вътрешнополитически спор.
Той се превръща в тест за това докъде се простират правомощията на служебната власт – и дали те имат граници.