Изборът на Михаела Доцова за председател на 52-рото Народно събрание бързо се превърна в една от най-коментираните теми след старта на новия парламент. Вместо да бъде възприет като символ на „ново начало“, той отвори редица въпроси – както за политическите ѝ обвързаности, така и за наследството, което идва с фамилията ѝ, научи Истината Днес.
В центъра на вниманието неизбежно попада баща ѝ – Милчо Доцов, който управлява Берковица в продължение на три мандата. Неговото управление оставя противоречив отпечатък, белязан от обвинения в липса на прозрачност и съмнения за облагодетелстване на близки фирми. През 2019 г. Комисията за противодействие на корупцията установява конфликт на интереси, свързан с разпореждане с общински имоти – факт, който допринася за края на политическата му кариера на местно ниво.
Този фон неизбежно се пренася върху новата роля на дъщеря му. В общественото пространство вече се задава въпросът дали моделите на управление, критикувани на местно ниво, няма да намерят отражение и на националната сцена.
Допълнително напрежение около избора създават и твърденията за политическа протекция. Името на Николай Копринков отново изплува като фактор в кадровите решения около Румен Радев. Според различни коментари именно близостта до този кръг е изиграла ключова роля за бързото издигане на Доцова до един от най-високите постове в държавата.
Тези твърдения не са потвърдени официално, но се вписват в по-широкия наратив за т.нар. „път на копринката“ – мрежа от влияния около президентската институция, която според критици определя ключови назначения в държавата.
Самото откриване на парламента също не мина без символика. Присъствието на Радев и реакцията на част от депутатите от „Прогресивна България“ бяха разчетени от наблюдатели като демонстрация на силна политическа лоялност. В този контекст позиционирането на Доцова до президента допълнително подхрани спекулациите за близки отношения и политическа зависимост.
Критиците поставят въпроса дали става дума за реална политическа кариера, основана на качества, или за пореден пример на издигане чрез връзки и влияние. Подобни съмнения се засилват от липсата на дълъг самостоятелен политически път, който да обясни толкова бързото изкачване до върха на законодателната власт.
Поддръжниците на Доцова от своя страна настояват, че тя представлява новото поколение в политиката и че атаките срещу нея са опит за дискредитиране още в началото на мандата.
Каквато и да е истината, изборът ѝ ясно показва едно – въпросът за зависимостите в българската политика остава отворен. А когато новите лица носят тежестта на стари връзки, съмненията са неизбежни.