В момент, когато общественото внимание е насочено към престъпността и зависимостите, когато статистиките сочат, че близо 30% от учениците са пушили вейпове, а над 40% са опитвали наркотици, а експерти признават, че различни зависимости са присъщи и на немалко български политици, ДАНС изненадващо не вижда проблем в това президентът Румен Радев да помилва Огнян Атанасов, известен като българския Ескобар.
Атанасов, който преди по-малко от две години беше освободен с мотива, че е „на смъртен одър“, бе арестуван вчера в симитлийското село Градево, заедно със своя авер Асен Андонов – Чората. При зрелищна акция двамата са задържани с над 4 килограма наркотици, като първоначалната информация сочи, че става дума за кокаин.
Помилван, за да продължи с наркотрафика?
През 2022 година Атанасов беше помилван лично от президента Радев, след като бе представен като тежко болен човек, който едва ли не изживява последните си дни. Само че вчера тази диагноза бе категорично опровергана от самия Атанасов, който очевидно е в достатъчно добро здраве, за да продължи криминалната си „дейност“.
ДАНС няма нищо против
В сегашната смущаваща ситуация най-шокиращото е, че ДАНС не е открила никакъв проблем в помилването на Атанасов. Въпросът е дали службите са били некомпетентни, или просто са си затворили очите за миналото на наркобоса. И ако действително са дали „зелена светлина“ за освобождаването му, защо тогава Атанасов толкова бързо се върна към старите си занимания?
Защо за едни може, а за други – не?
Докато Атанасов получава втора възможност, на други тя се отказва без обяснение. Само преди дни бившата кметица на „Младост“ Десислава Иванчева получи отказ за предсрочно освобождаване, въпреки че е излежала над 4 години и 9 месеца от 6-годишната си присъда. Иванчева е майка на малко дете и страда от здравословни проблеми, но това очевидно не е достатъчно да предизвика милостта, която Радев е проявил към един осъден наркотрафикант.
Какво стои зад решението на президента?
Въпросът, който виси със страшна сила, е дали Румен Радев е бил подведен или е имал друга мотивация за решението си. Дали действително е вярвал, че Атанасов е неизлечимо болен, или върху него е оказан натиск? Има ли конкретен човек или група, които са настоявали за помилването?
Докато институциите мълчат, общественото мнение вече се надига. Как е възможно в държава, където се води борба срещу престъпността и зависимостите, един доказан наркобос да получи свобода по „хуманни“ причини, само за да бъде заловен с килограми дрога по-малко от две години по-късно?
Остава въпросът – ще има ли този път отговорност, или всичко ще се замете?