Продаден ли е мачът за еврото?
На последното заседание на икономическата комисия в парламента, която съществува още по-малко от седмица, така и не можа да започне. Кворум няма. Липсват четирима депутати от ГЕРБ, присъства само един, а друга негова колежка наминава за малко. Няма ги и хората на БСП, ДПС, „Възраждане“, както и депутатът от „Български възход“. Присъстват само представителите на ДБ и ПП. Всъщност това е вторият опит в рамките на три дни да се свика заседание на комисията, за да се приеме Кодексът за застраховането. Специален нормативен акт, като в случая обаче залогът е пътят на България към еврозоната. Отсъстващите цели партии на практика го минираха. В първите седмици на 48-я парламент две партии заложиха на стратегията да натъртват на „евро-атлантическата“ си ориентация. В поредица свои публични изяви представители и на ГЕРБ, и на ДПС обилно разказваха за западните си възгледи. През ноември миналата година заместник-председателят на ДПС Йордан Цонев каза, че движението ще подкрепи евро-атлантическа коалиция, ако подобна сглобка реши да предложи кабинет. Готовност за участие в „евро-атлантическо“ правителство изрази и Бойко Борисов още в първата си изява след изборите през октомври.
Един от аргументите и на двете формации беше влизането на България в еврозоната.
В края на същия този парламент двете най-кресливи на тема „евроатлантизъм“ партии на практика спънаха европейското развитие на България. Най-кратко описа ситуацията от парламентарната трибуна председателят на икономическата комисия Мартин Димитров (ДБ). „На думи много хора в това Народно събрание се изказваха какви горещи привърженици са на влизането на България в еврозоната, на дела – „продадоха мача“, каза той през изминалата седмица. А повод за констатацията му беше поредното умишлено забавяне на на вид малка и техническа промяна в Кодекса за застраховането, която обаче има потенциал да се окаже фатална пречка за приемането на България в еврозоната през 2024 г. В изтичащите часове на този парламент поправката беше бламирана от координираното звучно отсъствие на пет партии от икономическа комисия, което я остави без кворум да го прокара. И така два пъти.
Политическият отговор защо се случва това беше даден от съпредседателя на ДБ Христо Иванов. „България трябва да приеме изменения в Кодекса на застраховането, които да отговорят на очакването на нашите партньори в ЕС и не го прави заради интересите наАлексей Петров“, каза политикът. Тази му реплика по адрес на съоснователя и считан за реален собственик на застрахователя „Лев инс“ не получи почти никакъв медиен отзвук.
За да бъде прието еврото като официална валута у нас от 1 януари 2024 г., правителството и БНБ трябва да поискат извънреден конвергентен доклад от ЕЦБ и ЕК сравнително скоро – през пролетта на тази година. Но истинската дипломация е преди това и до тази формална стъпка се стига, когато в общи линии неофициално се знае, че оценката ще бъде положителна. А тя зависи наред с числови критерии, нормативно съответствие и с изпълнение на поети през 2020 г. при влизането в ERM II на няколко ангажимента. Един от тях е справянето с проблема „Зелена карта“ в българското автозастраховане – натрупани задължения по претенции от чужбина към българското бюро, които се коренят почти изцяло в лидера при полицата „Гражданска отговорност“ – „Лев инс“.
След дебати и обсъждания се стигна до уж компромисен текст, който практически единствено казваше, че българското бюро в международната система просто трябва да спазва правилата, които и без това трябва да спазва. Тя обаче срещна лют отпор – първо с опит да се допише, а после и с пълното блокиране на промените. С това шансовете на България за влизане през януари 2024 г. доста се свиват. А най-вероятно след това ще бъде още по-трудно. В момента има политическа воля да се направи компромис за част от критериите, на които България не отговаря (най-вече инфлацията), но не и за останалите, чието решение зависи само и единствено от парламента.
Парламентът (и то най-вече ГЕРБ) обаче предпочете да защити интересите на „Лев инс“. Защо се случи това – дали заради лобизъм или от страх (Алексей Петров има своята бурна история с ГЕРБ и е казвал публично, че Бойко Борисов се страхува от него), вече няма особено значение.
Но детайлите на историята ясно очертават всички пороци на българската политика: пълно разминаване между думи и дела, съмнителни обвързаности от миналото и нерегламентирани връзки „бизнес – партии“. Ако пък някой опита да потърси сметка за случващото се, следва залп от лъжи и популизъм – такова беше обяснението за поведението на повечето партии: „Не приемаме Кодекса за застраховането, защото застраховката „Гражданска отговорност“ ще се оскъпи, а оттам и цените на храните, защото те се превозват с камиони“. За протокола – нито едно от тези заключения не е вярно. Но пък всички, освен ДБ и „Продължаваме промяната“ заеха ясна позиция, че са срещу измененията.
Къде е проблемът
Проблемът с Кодекса за застраховането не е нов и не е „домашен“, а засяга 50 държави, сред които и целия ЕС. Затова и Министерството на финансите инициира поправки.
С тях трябваше да гарантира спазването на правилата в системата „Зелена карта“ и най-вече на основополагащия принцип „първо плащаш, после оспорваш“ – нещо, което беше заложено в ангажиментите, поети от България след влизането на лева в ERM II.
В основата на проблема е нежеланието на лидера при полицата „Гражданска отговорност“ в България „Лев инс“ да изплаща претенции по щети в чужбина, тъй като се счита за жертва на застрахователни измами. Проблемът е стар и от години постепенно се изчиства, а поправките важат само занапред, но въпреки това законодателната инициатива срещна силна лобистка съпротива.