През последната година около президентската институция се натрупа серия от скандали, които поставят под съмнение границата между официалната власт и среди от сивия сектор. В центъра на тези съмнения застанаха президентът Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова и хора от най-близкото им обкръжение.
Според журналистически разследвания и публикации, президентът Радев и съпругата му Десислава Радева, както и вицепрезидентът Йотова, са били сред гостите в луксозния хотелски комплекс „Аполония Ризорт“ в Созопол. Комплексът е свързван с бизнес интересите на Марин Дойчев Русев – Мъро, име, което в полицейски разработки и медийни разследвания се посочва като ключова фигура в мащабни канали за цигарена контрабанда.
По данни, цитирани от източници в силовите структури, Мъро държи значителен дял от комплекса и е свързван с дългогодишни партньорства с други известни контрабандисти, включително издирвания от прокуратурата Николай Николов – Паскал. Именно „Аполония Ризорт“ се очертава като място, където бизнес интереси, лукс и политически контакти се преплитат по начин, който поражда сериозни въпроси.
Вицепрезидентът Илияна Йотова също се оказва замесена в този контекст. Според разследващи публикации, тя и нейният съпруг са ползвали гостоприемството на Мъро, като се твърди, че подобни жестове не са били безкористни, а са целели институционална и политическа протекция. Към тази картина се добавят и данни за близки контакти между Йотова и лица от контрабандния кръг, включително съдружници на Мъро.
Тези разкрития се наслагват върху вече съществуващи критики към ролята на президентството по време на служебните кабинети. Според анализатори и публикации, именно чрез назначения в МВР, митниците и службите за сигурност по времето на служебните правителства, назначавани от Румен Радев, са били създадени условия определени канали за контрабанда да функционират дълго време безпрепятствено. В този контекст се споменава и ролята на бившия вътрешен министър Бойко Рашков, по чието време, според твърдения, са направени ключови кадрови назначения в полицията.
Особено показателен за мащаба на проблема е случаят с разбитата през юли 2025 г. нелегална фабрика за цигари в село Момково, Свиленградско – определяна като най-голямата в страната. Разследванията я свързват пряко с мрежата на Мъро и негови приближени, като се посочва, че години наред дейността ѝ е била прикривана чрез контакти с митничари, полицаи и служители на службите.
На този фон политическата роля на Илияна Йотова също предизвиква противоречия. От една страна тя се позиционира като институционален коректив и активен фактор при евентуално назначаване на служебен премиер, от друга – името ѝ се появява в разследвания, които я поставят в близост до лица от организираната престъпност. Тази двойственост засилва общественото недоверие и поражда въпроса доколко президентската институция е останала надпартийна и независима.
Общата картина, очертана от тези публикации, е на опасно сближаване между върховете на държавата и сенчестия бизнес. Дали става дума за съзнателна симбиоза или за поредица от „лоши съвпадения“, остава да бъде изяснено от компетентните органи. Факт е обаче, че институционалното мълчание и липсата на прозрачни отговори само задълбочават съмненията и оставят обществото с усещането, че властта и контрабандата са се оказали по-близо, отколкото е допустимо в една правова държава.