Докато политическият проект на Румен Радев тепърва се оформя преди изборите, из страната вече започват да се появяват представителни офиси на коалицията „Прогресивна България“. Това поражда сериозни въпроси – не само за мащаба на кампанията, но и за източника на финансиране.
Само в Пловдив например вече е забелязан голям офис на бул. „6-ти септември“ – една от най-скъпите търговски локации в града. По думите на местни наблюдатели помещението е брандирано с огромни плакати и витрини, които сами по себе си струват хиляди левове. Наемите на подобни обекти в този район достигат сериозни суми месечно.
Подобни офиси се подготвят и в София, където цените на централните търговски помещения могат да достигнат десетки хиляди лева на месец. Всичко това се случва още преди партията на Радев да има държавна субсидия или изградена членска структура.
Кой финансира проекта?
Това поставя логичния въпрос: кой плаща тази кампания?
Политически проект, който тепърва се регистрира, трудно би могъл сам да финансира национална мрежа от офиси, рекламни материали и щабове. Подобна инфраструктура обикновено струва стотици хиляди, а понякога и милиони евро.
Затова в политическите среди все по-често се споменава името на бизнесмени, които биха могли да стоят зад финансирането на проекта.
Едно от имената, което периодично се появява в този контекст, е това на бизнесмена Васил Божков – Черепа. През последните години той многократно е коментирал българската политика от чужбина, като неведнъж е изразявал симпатии към позициите на Румен Радев.
В свои публични изяви Божков е атакувал основните политически партии и е намеквал за необходимост от „нова политическа алтернатива“. Именно около подобни изказвания се появиха и спекулации, че той може да има интерес да подкрепи нов политически проект.
Още по време на президентските мандати на Радев в публичното пространство се коментираше, че между двамата има косвени политически съвпадения – най-вече в критиките към правителствата на ГЕРБ и към част от политическия елит.
Българската политическа история познава подобни сценарии – нови партии, които се появяват с готова инфраструктура, сериозни рекламни бюджети и медийно присъствие, без ясно обяснение откъде идват средствата.
Затова появата на скъпи офиси и активна кампания на проекта около Радев още преди реалното му участие в изборите логично поражда съмнения за силни икономически спонсори зад кулисите.
Въпросите обаче остават.
Дали става дума за подкрепа от бизнес кръгове, за мрежа от корпоративни донори или за други източници на финансиране – засега официални обяснения няма.
Но колкото повече офиси на „Прогресивна България“ се появяват из страната, толкова по-често се задава един и същ въпрос:
Кой плаща кампанията на Румен Радев – и дали зад нея не стоят добре познати фигури от българския бизнес и политическия преход?