Случаят „Петрохан“ отдавна излезе извън рамките на криминалната хроника и се превърна в политически казус с множество неизяснени зависимости. С всяка нова информация все по-често изплуват връзки с хора и среди около Продължаваме промяната – Демократична България, които поставят въпроса дали става дума за случайни контакти или за по-дълбока, системна близост.
Още от самото начало на проекта на Христо Иванов „Да, България“ се появяват твърдения за нетрадиционни механизми при подбора на кадри. Според свидетелски източници първите депутатски списъци през 2017 г. са били обсъждани извън страната, включително в среда, свързвана с Ивайло Калушев. Именно около този момент избухват вътрешни скандали и напускат ключови фигури, сред които и Кирил Петков. Съвпадението по време между тези събития и разривите в партията поставя въпроса дали причината е била просто организационна, или нещо много по-дълбоко.
С течение на времето името на Калушев започва да се свързва не само с маргинални общности, а с реални политически и икономически контакти. Данни сочат, че редица публични фигури са посещавали хижа „Петрохан“, включително политици и хора от бизнес среди. Част от тях са нощували там и са поддържали продължителни контакти. Какъв е бил характерът на тези срещи и защо след трагичните събития около случая настъпи пълно мълчание, остава без отговор.
Появяват се и данни за значителни финансови потоци под формата на „дарения“ или „приношения“, както са били наричани вътре в самата група. Това поставя логичния въпрос каква е била реалната функция на структурата около Калушев и защо тя е получавала толкова последователна подкрепа. Изграждането на инфраструктура в района – камери, огради, техника, дронове – трудно може да се обясни само с доброволческа дейност, което поражда съмнения за съвсем различни цели.
Особено показателен е моментът, в който организацията около Калушев се появява и развива – това съвпада с периода на управление на правителства, свързвани с ПП-ДБ. Именно тогава се наблюдава ускорено регистриране на сходни структури със сходна дейност. Възниква въпросът кой и по какъв начин е съдействал за тяхното институционално легитимиране и дали това е било просто административна процедура или координиран процес.
Паралелно с това изплува и т.нар. „втора линия“ – връзките с бившата Държавна сигурност. Бащата на Калушев – Георги Калушев – е разкрит като агент на ДС, което добавя още един пласт към случая. Наличието на хора с подобни биографии в орбитата на „Петрохан“ поражда съмнения дали става дума за случайност или за мрежа с историческа приемственост.
Името на Иво Прокопиев също се появява в разкази за контакти с кръга около Калушев, чрез посредници от комуникационните и интелектуалните среди. Това допълнително усложнява картината, защото преплита политически, бизнес и неформални влияния в една и съща среда.
С напредването на разследванията става ясно, че случаят „Петрохан“ не е просто изолиран инцидент, а възел от зависимости. Политици, бизнесмени, бивши служители на силови структури и нови политически формации се оказват свързани в една и съща орбита. Въпросът вече не е дали има връзки, а каква е тяхната дълбочина и дали са оказвали влияние върху решения на държавно ниво.
Най-големият проблем остава липсата на прозрачност. Институциите мълчат, разследванията се бавят, а политическите реакции са уклончиви. Това създава усещане, че темата се прикрива, вместо да бъде изяснена. А когато става дума за връзки между власт, бизнес и затворени структури, всяко мълчание само засилва съмненията.
Докато тези въпроси остават без отговор, „Петрохан“ ще продължи да тежи като сянка върху ПП-ДБ и върху целия политически модел, който претендира за промяна, но все по-често изглежда като продължение на старите зависимости.