Изявлението на Георги Кандев за оказван натиск от бивш висш кадър в системата, наречен само „Светльо“, отвори тема, която отдавна тлее в МВР – за задкулисните влияния и реалните центрове на власт.
По информация от източници, зад това име стои Светлозар Лазаров – фигура с дълга кариера в системата и сериозно влияние, което според мнозина не е изчезнало с напускането на поста.
Лазаров оглавява МВР като главен секретар в периода 2013–2015 г., но ролята му далеч не се изчерпва с този формален пост. Той е считан за част от по-широк кръг от бивши служители на службите, често свързван с т.нар. „библиотекарски университет“ – Университет по библиотекознание и информационни технологии, около който според редица анализатори се оформя кадрови център за влияние в държавата.
Този кръг е описван като пресечна точка между бивши кадри на службите, политически зависимости и икономически интереси, с влияние както в МВР, така и в други ключови институции. В различни публични изяви се твърди, че този „център“ действа между политическите среди и силовите структури, включително с връзки към БСП и ДПС.
Кариерата на Лазаров често е съпътствана от обвинения за кадруване и влияние. Появяват се данни, че е упражнявал натиск за назначения, включително чрез роднински и близки връзки. В публичното пространство се коментира и ролята на негови близки в различни държавни структури, което допълнително засилва съмненията за мрежа от зависимости.
Особено важна линия в тази картина е връзката му с Мирослав Рашков. Двамата са дългогодишни познати от Горна Оряховица, а според източници именно Рашков е бил по-скоро формалното лице, докато реалното влияние в системата се е упражнявало от Лазаров. Това създава впечатление за „двойно управление“, при което официалните постове не винаги отразяват реалната йерархия.
Ключов момент е и връзката с Пламен Узунов – човек от близкото обкръжение на Румен Радев. Според твърдения, именно чрез тази линия е било осигурено подписването на указа за назначаването на Рашков за главен секретар. Това поставя въпроса за ролята на президентската институция в кадровите решения в МВР.
Светльо е бил и реалният вътрешен министър по времето на Атанас Илков.
Новият елемент в историята е свързан с твърденията на Кандев за натиск, идващ именно от този кръг. В същото време се появяват и конкретни казуси, като връзки между Лазаров и лица от бизнес средите, включително фигури със спорна репутация. Снимки и разследвания поставят въпроси за контакти с лица като Юлиян Янков – „Картофа“, свързван със схеми за неправомерно усвояване на средства.
Цялата картина очертава не просто личен конфликт, а сблъсък между различни влияния в МВР. От едната страна е настоящото ръководство, което публично говори за натиск. От другата – добре познати имена от миналото, за които се твърди, че продължават да дърпат конците зад кулисите.
Въпросът, който остава, е дали става дума за изолиран случай или за поредно доказателство, че в системата на вътрешната сигурност реалната власт често се намира извън официалните длъжности.