От съмнения за плагиатство, през разкрасени автобиографии, та до подозрения около образованието и фалшиви дипломи. В България през годините сме виждали всичко това при политици и висши държавни служители.
Разбираемо, обществеността се вълнува и възмущава най-много от такъв вид кадри в редиците на властта. За тях доби има специално нарицателно – „калинки“.
Откъде прелетя първата „калинка“
Нарицателното „калинки“ дължим на Калина Илиева, която през 2009-2010 г. беше директор на Държавен фонд „Земеделие“, разпределяше огромни финансови средства, а за заемането на поста се изисква подходящ образователен ценз. Тогава Илиева представя диплома за завършена магистратура от Висшия институт по техника и икономика в Берлин, за която по-късно се разбира, че е фалшива.
Илиева е назначена на поста в първото правителство на Бойко Борисов, но бързо е свалена от него след като избухва скандалът с дипломата ѝ.
Приносът на ИТН
Последният случай, който се отнасяше за по-значима политическа фигура и имаше по-сериозни последици, беше през 2021 г. Тогава новосъздадената партия „Има такъв народ“ (ИТН) се препъна в биографиите на собствените си водещи фигури. Случаите с Петър Илиев и Пламен Николов се превърнаха в емблематични за това как академичните скандали могат бързо да „потопят“ политически кариери и обществени очаквания.
Юристът Петър Илиев, за когото ИТН бяха предвидили специална роля на вицепремиер и министър на вътрешните работи, се прочу с обвиненията, че е плагиатствал научен труд. Амбициозният адвокат остана запомнен със свое телевизионно интервю, в което говореше за себе си в трето лице и с патос, демонстриращ превъзходството му във всяка една област, включително поради подчертания от него факт, че е отрасъл на „пъпа на София“.
Илиев така и не стана министър, но „Софийският университет“ установи, че е плагиатствал.
Този опит за скок в политиката приключи бързо и шумно, докато залезът на издиганалата го партия ИТН отне пет години.
Феноменът Бойко Борисов
От съвсем друг порядък и далеч по-водевилно се възприема казусът с академичния бекграунд на Бойко Борисов, най-дълго управлявалия министър-председател на България (2009 до 2021 г.) в най-новата ни история.
През 1990 г. във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД-МВР, днес Академия на МВР) Бойко Борисов защитава дисертация за присъждане на научната степен „кандидат на физкултурните науки“ (която по-късно, съгласно Закона за висшето образование от 1995 г., е приравнена на образователната и научна степен „доктор“). Официалното заглавие на научния му труд е „Психофизическа подготовка на оперативния състав на противопожарната охрана за действия в екстремални ситуации“.
Любопитното е, че в дисертацията му са цитирани източници на английски и немски – езици, които Борисов не владее добре дори разговорно.
Самият той обаче не е парадирал особено със заслугите си в научната област, далеч по-важно и значимо за него бе да се извявява като генерал, висш полицейски шеф, главен секретар на МВР. Макар че и това не винаги е било така. През 1990 г., когато влиза в сила закона за деполитизация на МВР, Борисов отказва да се деполитизира – т.е. избира да запази членството си в БКП (която по това време вече се трансформира в БСП), пред това да остане на служба в МВР. В резултат на това решение през 1991 г. той напуска системата на МВР със звание майор. Напускането му е формално оформено по негово желание поради отказ от деполитизация.
Но, както е известно, Борисов не понесе кой знае какви имиджови щети от тези разкрития. Което си е феномен.
Далеч не толкова леко и безнаказано се разминават други европейски политици и публични фигури, уличени в нередности около научните титли или в плагиатство.
Принудителните оставки в Гърция
През април близък съюзник на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис се оказа в центъра на скандал и беше принуден да се откаже от поста си на зам.-министър на аграрното развитие. Става дума за Макариос Лазаридис, когото Мицотакис първоначално не искаше да освободи.
До това се стигна, след като се разбра, че през 2007 година Лазаридис е бил назначен на държавен пост, без да притежава необходимата диплома за това и е представил декларация с невярно съдържание.
Той първоначално реагира с пренебрежително и дори отбранително, възприет широко като арогантен, но скандалът бързо ескалира. На фона на засилващия се медиен натиск и общественото недоволство Лазаридис в крайна сметка беше принуден да подаде оставка.
След начина, по който правителството се справи със случая, социологически проувания показаха спад от 2% – 3% в подкрепата към управляващите. Ударът по „Нова демокрация“ обаче надхвърля понижението в рейтингите, защото противоречи на наратива на партията, че страната се управлява от „най-добрите и най-умните“.
Това не е първият подобен случай в Гърция. Скандалите с дипломите преследват Кириакос Мицотакис. През август 2019 г. той назначи Панайотис Контолеон за шеф на гръцката разузнавателна служба, но по-късно се разбра, че той не е притежавал изискваната по закон диплома за поста. Тогава премиерът реши просто да промени закона и Контолеон продължи работата си, която доведе до огромен скандал с подслушвания.
Отново през 2019 година Антонис Диаматарис подаде оставка като зам.-министър на външните рабори с ресор за диаспората. До това се стигна след разкрития на Efsyn за предоставена от него неточна информация относно магистърската му степен от Колумбийския университет, както и заради това, че въпреки конфликта на интереси е продължил да изпълнява длъжността главен изпълнителен директор на две компании в САЩ.
През лятото на 2020 г. от правителството беше отстранен и генералният секретар по туризма Константинос Лулис след обвинения, свързани с академичната му квалификация. В следващите години последваха и други оставки, като най-шумните остават тези, свързани с мащабния скандал с подслушване – на Панайотис Контолеон и на тогавашния главен секретар на кабинета на премиера Григорис Димитриадис.
Посткомунистическият проблем в Чехия
В Чехия проблемът с подправените дипломи съпътства страната през цялото ѝ посткомунистическо съществуване, макар и на различни вълни.
Първата е от 1989 до 2000 г., която се окачествява като периодът на откритите измами. Установено беше, че тогава няколко депутати използват титлата „доктор по право“, без да са завършили обучение в съответната област. Един от тях дори беше министър на правосъдието през 1997 г. – Ян Калвода. По онова време разкритието предизвика огромен скандал, който доведе до това, че под обществен натиск всички замесени бяха принудени бързо да подадат оставка от постовете си и да се оттеглят от политическия живот. По-късно Калвода все пак завършва право и днес е един от най-известните адвокати в Чехия.
Втората вълна на подобни случаи е в периода 2001–2009 г., в който измамите са по-скоро прикрити. Тогава няколко видни политици са получили академичните си степени по формално редовен начин, но дипломните им работи не отговарят на изискванията – били твърде кратки, безсмислени и изпълнени с десетки страници цитати. Въпреки това те не са се оттегляли от постовете си, а всичко се е разминавало с евентуално петно върху престижа им. От тази поредица най-известен е случаят с премиера от 2004 до 2005 г., чиято дипломна работа според местни медии е била на гимназиално ниво.
Според „Denik Referendum“ от 2010 до 2021 г. е периодът на институционализиране на придобиването на фалшиви дипломи. В този период вече няма много случаи на политици, използващи незаконно академични титли, но журналисти разкриват сложни механизми, позволяващи на десетки политици да получават дипломи с минимални усилия. Повечето случаи са свързани със съмнителната практика – дипломите на политици от дадени партии се дават от малки частни университети, основани от близки до същите тези политически сили бизнесмени.
В Чехия неправомерното използване на титли и образователи степени е по-скоро рядкост. И все пак не липсват съмнения дали определени политици са завършили обучението си при нормални условия. Например, политици от популистки партии редовно стават обект на подигравки заради неособено качествените си дипломни работи. Случаите на оставки заради академични титли обаче вече са много редки.
Испания – с проблеми и без механизми
В Испания има много случаи на политици и министри, които са фалшифицирали академичните си квалификации. Там не съществуват официални механизми за проверка на академичните квалификации на публичните служители. Повечето политици представят автобиографиите си без каквато и да е независима проверка. Няма действащ закон в тази насока, а и не се обсъждат подобни промени.
Един от най-скорошните случаи е този на Ноелия Нунес от консервативната „Народна партия“, която беше обвинена, че е фалшифицирала три университетски дипломи – по право, политически науки и филология.
Сред най-известните прецеденти е случаят с бившия регионален премиер на испанската автономна област Мадрид Кристина Сифуентес и магистърската ѝ степен в университета „Крал Хуан Карлос“. Преди няколко години бяха разкрити предполагаеми нередности, включително променени оценки, оспорвани протоколи и възможно фалшифицирани подписи. Случаят предизвика широк национален отзвук.
Преди няколко години пък се разбра, че комисарят по метерологичното бедствие, причинено от циклона „Дана“ и отнелно десетки животи във Валенсия, Хосе Мария Анхел Батая е фалшифицирал университетската си диплома и я е използвал, за да работи като държавен служител в продължение на три десетилетия. Заради това той подаде оставка от поста и в момента е подведен под съдебна отговорност.
А един от първите скандали, засегнали премиера Педро Санчес след идването му на власт през 2018 г., беше, когато в медиите се появи информация, че части от докторската му дисертация са били плагиатствани. Тези обвинения не доведоха до никакви последици и Санчес остана на власт.
Един полски университет и „дебело“ разследване
Допреди няколко години полските политици с готовност включваха в автобиографиите си подробности за образованието си в „Collegium Humanum“, но след скандал през 2024 година бързо премахнаха тази информация от CV-тата си, защото не искаха да обясняват.
Преди малко повече от 2 години полското антикорупционно бюро арестува ръководството на този частен университет във Варшава, а ректорът се съгласи да сътрудничи на прокуратурата. Той обясни как университетът му се е превърнал във „фабрика за дипломи“.
„Начинът, по който функционираше Collegium Humanum, беше съвсем прост. Един човек получаваше диплома лесно, бързо и приятно срещу сравнително малко пари и автоматично убеждаваше приятелите си да направят същото“, казва пред Wyborcza Яцек Добжински, говорител на Министерството на вътрешните работи.
Политици от целия политически спектър, местни съветници с различни убеждения, държавни служители и чиновници (често финансирани с пари от местните власти) започнаха масово да се записват в „Collegium Humanum“. А според прокуратурата някои са получили дипломи без да посещават занятия, срещу подкупи.
Когато скандалът излезе наяве, Централното антикорупционно бюро редовно съобщаваше за нови арести. Вълна от уволнения и проверки на компетентността обхвана държавните и общинските компании. Самият университет претърпя промени и се преименува на „Varsovia University of Business and Applied Sciences“.
По случая „Collegium Humanum“ има над 80 заподозрени, а в съда са внесени два обвинителни акта. Първият е с обем над 600 страници. В него фигурират 29 души от различни среди, включително политици, преподаватели, ректори, бивши високопоставени служители на противопожарната служба.
Скандали дори във Франция
Дори във Фанция, страна в която образователните титли и дипломи са силно ценени, не липстват разкрасени автобиографии.
Бившият министър на вътрешните работи Бруно льо Ру беше обвинен през декември 2016 г. в лъжа относно академичната си квалификация. Брюно льо Ру твърдеше, че е учил в HEC Paris и в ESSEC Business School – две от най-престижните френски учебни заведения. Само че, както стана ясно през 2016 г., той никога не е посещавал редовно нито едното, нито другото.
От екипа му определиха станалото като „грешка“. Той имал диплома от друг университет по програма, провеждана в партньорство с HEC и ESSEC. Случаят не сложи край на правителствената му кариера. Малко по-късно – през 2017 година, обаче се стигна до оставката му, след като се разбра, че наел като свои парламентарни сътрудници двете си непълнолетни дъщери.
През 2025 година се разбра, че Женевиев Фиоразо, бивш министър на висшето образование и изследователската дейност в правителството на Франсоа Оланд, никога не е придобивала магистърската степен по икономика, както е твърдяла в биографията си. Скандалът беше бързо потулен.
Италианският случай
Когато през 2018 г. Джузепе Конте беше определен за премиер на Италия, той беше сравнително непознат преподавател по право. Тогава медиите започнаха да ровят миналото и автобиографията му и макар той да няма фалшиви дипломи, се оказа, че системно е разкрасявал CV-то си с неясни твърдения. Внимание привлякоха обявените от него периоди на следдипломно обучение. Той твърдеше, че е минал такива в Нюйоркския университет, но те се оказаха участие в два летни курса от по 1-2 дни. Конте беше сложил в автобиографията си и следдипломни обучения в Кеймбридж, Сорбоната и Питсбърг, но за такива не бяха открити доказателства. Той бе преувеличил и професионалния си опит като адвокат и правен консултант.
Разкритията обаче не доведоха до никакви последици за кариерата му.
Мария Стела Джелмини беше част от правителството на Силвио Берлускони, когато през 2008 г. стана ясно, че е пътувала до Реджо Калабрия, за да положи държавния изпит, след който може да упражнява адвокатската професия. И преди това квалификацията ѝ формално беше валидна, но новината предизвика възмущение, защото тогава Джелмини беше министър на образованието и университетите.
Любопитно е и мястото, където тя положи изпита си. През 2000 г. 87% от кандидатите в Реджо Калабрия са издържали изпита. Докато в Бреша, родния град на Джелмини, това са успели да направят едва 28%. Тя остана министър до 2011 г. и без прекъсване е депутат.
Преди години синът на покойния основател и дългогодишен лидер на „Северна лига“ Умберто Боси – Ренцо Боси, стана член на регионалното събрание на Ломбардия едва на 22 години. На него са му били нужни три години да вземе матура в Италия и е заподозрян в купуване на университетска диплома в Албания, където „завършва“ за една година следване, което обикновено продължава три.
Тогава случаят привлича внимание и защото „Северна лига“ години наред разпространяваше негативни стереотипи за Албания и албанците.
През 2013 г. пък италианският икономически журналист Оскар Джанино беше кандидат за премиер от неговата малка нова неолиберална партия „Fare per fermare il declino“. Няколко дни преди тогавшните парламентарни избори стана ясно, че той никога не е завършвал висше образование, въпреки твърденията му за диплома и две магистърски степени. Партията получи 1% от гласовете и не спечели нито едно място, а Джанино се оттегли от политиката.
Удобните „грешки“ в Румъния
В съседна Румъния най-скорошният скандал около разминавания в автобиография на политик е от миналата година, когато министърът на отбраната Йонуц Мостяну подаде оставка.
До нея се стигна след публикации на вестник Libertatea за несъотвествия в автобиографията му. Преди около 10 години той е заемал първите си публични длъжности, включително и като член на няколко борда на държавни компании – позиции, които според действащия тогава закон са изисквали университетска диплома. Тогава в CV-то му е пишело, че е завършил университет, на който никога не е бил възпитаник. В първите години на кариерата му това е била единствената университетска степен, която Мостяну е притежавал по това време.
През 2016 година Мостяну става депутат, а в по-късните версии на автобиографията му е посочено, че е учил в друг универистет и е завършил през 2015 година.
Миналата година той казва, че първият посочен в CV-то му универсиет е бил „грешка“, като публикува бакалавърската си диплома от втория. Ден по-късно той подаде оставка.
През 2021 г. пък румънският министър на иновациите Флориан Роман се раздели с поста си след подозрения за плагиатство.
Скандалите, свързани с плагиатство в докторски дисертации, са по-често срещани сред румънските политици. Двама премиери – Виктор Понта и Николае Чука, както и десетки министри и други хора на по-ниски държавни длъжности са били обвинявани в плагиатство. Много малко от тях обаче са подали оставка заради това.
Плагиатство в Австрия
В Австрия през последните години не е имало случаи на политици или министри с фалшиви академични квалификации, но на по-ниско ниво е имало такива. Обвинения в плагиатство към политици също не липсват.
Например преди 3 години техническият директор на транспортна компания с държавно участие („Zillertaler Verkehrsbetriebe“) Хелмут Шрайнер твърдеше, че има докторска степен от Университета в Инсбрук, но това се оказа невярно. След разкритията за това надзорният съвет на компанията го принуди да подаде оставка.
При случаите на обвинения за плагиатство най-големият скандал в последните години е от 2021 година. Докторската дисертация на тогавашната министърка на труда Кристин Ашбахер съдържаше копирани пасажи – поне една пета от докторската ѝ дисертация е от други източници, но източниците не са обозначени правилно. Тя отрече обвиненията, но бързо подаде оставка на фона на общественото възмущение и се оттегли от политиката. На Ашбахер крайна сметка ѝ беше позволено да запази докторската си степен от словашкия университет, но причината за това решение остана тайна.