Кой управлява българските медии? Политиците, олигарсите или хазартните босове?
Този въпрос отново избухна с пълна сила след твърденията на издателя Недялко Недялков, който разказа за механизъм, при който огромните рекламни бюджети на букмейкърските компании се превръщат в инструмент за политическо и медийно влияние. Според него зад фасадата на хазартния бизнес стоят политически интереси, а медийната зависимост се поддържа чрез милиони левове рекламни договори.
Тезата звучи скандално, но един факт е безспорен.
През май 2024 година парламентът прие ограничения върху рекламата на хазарт в телевизии, радиа, печатни издания и интернет медии. Идеята беше ясна: по-малко агресивна реклама на залаганията и по-малко стимулиране на хазартната зависимост.
Две години по-късно зрителят трудно може да разбере, че такава забрана изобщо съществува.
По време на Световното първенство по футбол ефирът отново е залят от логата на букмейкъри, спонсорски рубрики, интегрирани рекламни форми и брандове на компании за залози. Особено показателен е случаят с БНТ, която като обществена телевизия би трябвало да бъде пример за стриктно спазване на закона. Вместо това зрителите ежедневно виждат присъствието на хазартни марки около най-гледаните спортни събития.
Истинските босове на БНТ и другите „национални“ телевизии са бетовете – Ефбет, Уинбет, 8888 и други…
Тук възниква логичният въпрос: ако законът забранява рекламата на хазарта, защо тя продължава да бъде навсякъде?
Отговорът вероятно се крие в размера на парите.
Хазартните оператори са сред най-големите рекламодатели в България. За много медии тези бюджети са жизненоважни. Когато десетки милиони левове годишно идват от един сектор, възниква зависимост. А зависимостта рядко съжителства добре със свободната журналистика.
Недялков твърди, че именно през тези финансови потоци се поддържа влияние върху част от медийната среда. По думите му медии като ПИК и БЛИЦ също разчитат на сериозно присъствие на хазартни рекламодатели. Това са твърдения, които подлежат на доказване, но едно е видимо за всеки потребител: банерите и рекламните формати на букмейкърите са сред най-често срещаните в българското интернет пространство.
Парадоксът е още по-голям.
Същите политически сили, които подкрепиха законовите ограничения върху хазарта, днес не изглеждат особено притеснени от начина, по който тези ограничения се заобикалят. Санкции почти не се чуват. Публични проверки почти не се виждат. СЕМ и НАП рядко попадат във фокуса на обществения разговор по темата.
Така постепенно се оформя усещането, че законът е написан за показност, а не за реално прилагане.
В центъра на тази система стоят няколко огромни букмейкърски бранда, които наливат милиони в телевизии, спортни клубове, сайтове и рекламни кампании. Техните лица са известни на всички. Техните бюджети също.
Много по-малко известно е какво влияние носят тези пари зад кулисите.
Защото когато една медия зависи финансово от даден рекламодател, рано или късно възниква въпросът дали ще разследва същия този рекламодател. Или хората, които стоят зад него.
Това вече не е спор за реклама.
Това е спор за независимостта на медиите.
И докато телевизионният ефир продължава да прилича на витрина на букмейкърски компании, обществото има право да пита: кой всъщност държи дистанционното на българската журналистика?