С напускането на президентската институция и първите си публични изяви като политически играч, Румен Радев бързо отвори поле за спекулации около това кой стои зад бъдещия му политически проект. Наред с анализите за идеологическата му ориентация, все по-често в публичното пространство се появява и едно конкретно име – Васил Божков, известен с прякора Черепа.
Старите зависимости, новият проект
Васил Божков не е случаен наблюдател на българската политика. В продължение на години той беше един от най-могъщите икономически фактори в страната, с влияние върху спорт, култура, медии и политически процеси. След като през 2020 г. срещу него бяха повдигнати множество обвинения и той напусна България, Божков влезе открито в политиката, финансирайки протестни инициативи и заявявайки намерения за „смяна на модела“.
Именно в този период президентът Радев се превърна в основен политически говорител на протестното недоволство, с остри атаки срещу правителството и прокуратурата. Съвпадението във времето между влизането на Божков в открит конфликт с държавата и радикализирането на президентската реторика така и не получи ясен публичен отговор.
Първата реч на Радев след излизането му от президентството засили тези въпроси. Анализатори отбелязаха, че той говори с реторика, напомняща смесица от Орбан, Тръмп и Вучич – суверенизъм, недоверие към ЕС, възхвала на „реализма“ и икономическата сила за сметка на ценностите.
Радев посочи САЩ, Китай и Русия като примери за държави, които действат прагматично, а не „идеологически“. Това постави под съмнение собствената му теза за „изгонване на олигархията“, защото именно тези модели са олигархични по дефиниция – с концентрирана икономическа и политическа власт.
„Олигархията вън“, но с кого?
В речта си Радев говори за върховенство на правото и изчистване на системните дефекти, но не предложи конкретен механизъм как това ще се случи. Този вакуум логично поражда въпроса:
ако Радев тръгва срещу олигархията, защо около проекта му вече се въртят имена от стария икономически елит?
Именно тук анализаторите поставят фигурата на Васил Божков – бизнесмен с ресурс, мотив и опит да инвестира в политически проекти, особено такива, които атакуват „евроатлантическото статукво“, прокуратурата и институционалния ред.
Политика по тръмпистки модел?
Паралелите с Доналд Тръмп не са случайни. Както Тръмп обеща „пресушаване на блатото“, а след това се обгради с милиардери, така и Радев говори за борба с олигархията, но оставя отворена вратата за същите икономически кръгове, стига те да се адаптират към новия проект.
Бизнесът, за разлика от избирателите, няма идеология – има интерес. А проектът „Радев“ изглежда все по-привлекателен именно за онези, които загубиха влияние при предишната власт и търсят реванш.
По пътя на Орбан и Вучич?
Радев не е първият лидер в региона, който флиртува с тройния баланс между Вашингтон, Пекин и Москва. Сърбия на Вучич и Унгария на Орбан вече показаха какво следва – отстъпление от върховенството на правото, зависима съдебна система и оцеляване на олигархията под нова форма.
Ако това е пътят, по който тръгва Радев, тогава въпросът вече не е дали Васил Божков стои зад проекта му, а дали проектът изобщо може да съществува без подобни фигури.
Участието на Васил Божков в проекта на Румен Радев засега е задкулисно. Политическата логика, съвпаденията във времето, реториката и нуждата от финансов и медиен ресурс правят въпроса повече от легитимен.
И докато Радев говори за „олигархията вън“, обществото има право да пита:
кой плаща сметката за този политически проект – и какво ще поиска в замяна?