Наричат го „сив кардинал“ на Румен Радев. Той е за президентска република. Наскоро обяви част от опозиционните формации за нещо „с отпаднала необходимост“. Настроен е проруски, но е по френски ляв – в онзи смисъл, който влага в думата „ляво“ крайнолевият Жан-Люк Меланшон. Критикува статуквото и говори за нуждата от защита на националния суверенитет. Ето какво знаем за вицепремиера в новото правителство Иво Христов.
„Служи в редовете на Българската народна армия (1988-1990), уволнява се като офицер от резерва.“
Това изречение се откроява в официалната биография на Иво Христов, разпространена от пресцентъра на „Прогресивна България“ (ПБ).
Той е заместник министър-председател в правителството на (генерала от резерва) Румен Радев, което парламентът избра в петък. В събота в интервю за БНТ Христов уточни, че ресорите му са образование, култура, туризъм и спорт – нещата, „които определят благосъстоянието и еволюцията на хората в едно общество“. В същото интервю той беше помолен да коментира парламентарно изказване на „Демократична България“ (ДБ), а той каза, че това са „партии с отпаднала необходимост“.
ДБ е част от парламентарната опозиция.
Кой е Иво Христов
Иво Христов е роден през 1970 г. По онова време военната служба в България е задължителна за всички момчета, навършили 18 години. Те прекарват две години в т.нар. казарми, където са обучавани на военна отбрана.
Тогава – през тоталитарния комунистически режим – българската армия се нарича и „народна“, а по време на военната служба на Христов режимът пада и започва преходът към демокрация. Постепенно времето за военна служба се съкращава, а от 2007 г. отпада и задължителността на казармата.
Иво Христов всъщност е „наследствен“ офицер. Баща му Христо Христов е дипломат или по-скоро офицер от разузнаването под дипломатическо прикритие по времето на социализма.
Заради неговата кариера първите години от живота на Иво Христов преминават в чужбина. Той е роден и прекарва детството си в Истанбул, Турция, а по-късно завършва средното си образование в Брюксел, Белгия.
Следва право в СУ „Св. Климент Охридски“, но кариерата му се развива в сферата на словото. Преди да влезе в политиката, Иво Христов е журналист, анализатор и преводач.
Журналист и идеолог
В началото на кариерата си Ивайло Христов работи в RFI-България, Нова телевизия, БНТ. Участва в създаването и е директор на Балкан българска телевизия (ББТ), пише за списанията L’EUROPEO и „A-спекто“. Публикува в списание „Тема“ и вестник „Сега“. Анализите му често са фокусирани върху левите идеи, социалната справедливост и геополитиката, като критикува прехода и неолиберализма.
Авторите на създаденото през 2014 г. сп. „A-спекто“ казват, че писането им „не се основава на догмата на неолиберализма“, а „на левите ценности“. Освен Христов, сред тях са Калина Андролова, Петър Волгин, Валери Найденов, Юлия Владимирова.
„Солидарността е обратното на егоизма. В годините на неолибералната революция егоизмът ни бе пробутван като индивидуализъм. Егоизмът не ражда личности, а консуматорски клонинги“, казва Иво Христов, цитиран от „Преса дейли“.
Според него „идеологиите – комунистическата преди и неолибералната днес – са деформиращата призма, през която възприемаме света“.
„Верните ключове към политическите процеси са геополитиката, културата и дори човешката природа, които остават устойчиви дори след идеологически революции“, казва той на дискусия в СУ, организирана от „А-спекто“.
Иво Христов е и преводач от френски. В негов превод на български излизат знакови произведения на Ромен Гари, Андре Жид, Маргьорит Дюрас, Тонино Бенакиста, Филип Джиан.
Автор е на политическата биография „Митеран: Между Волтер и Русо“. Книгата анализира как президентът на Франция от 1981 до 1995 г. Франсоа Митеран обединява просвещенските идеи с народния суверенитет и социалните ангажименти, за да формира модерната френска социалистическа левица. Именно тя го разпалва по лявото.
По думи на Христов в интервю, публикувано в „Офнюз“, лявото трябва да се бори с догмите на неолиберализма – позиция, която съвпада с реториката на крайнолевия френски политик Жан-Люк Меланшон, лидер на движението „Непокорна Франция“.
Афинитетът на Христов към Меланшон обяснява и неговата собствена позиция в българската политика. Той се опитва да пренесе този модел на „ляв популизъм“ и в България. В изказванията му често се улавя тезата, че за да оцелее, левицата трябва да бъде „непокорна“ и радикална, а не конформистка, че лявото може да бъде модерно, патриотично и социално ангажирано, без да изпада в носталгия по миналото.
Политически проекти и кариера
През 2009 г. Христов инициира създаването на политическото сдружение „Солидарна България“, превърнало се в лява политическа коалиция, която се застъпва за социална справедливост и солидарност.
Основна фигура в нея е Ваня Григорова, а коалицията участва в изборите през 2024 г. (национални и за европарламент) с фокус върху защита на правата на работниците и пенсионерите.
Иво Христов е смятан и за един от идеолозите на политическия проект „Румен Радев“. Той е ръководител на комуникационната стратегия на Радев при първата му предизборна кампания през 2016 г. Христов е наричан „перото“ на ключовите речи на президента, чийто началник на кабинет става от встъпването му в длъжност през 2017 г.
Христов е една от най-влиятелните фигури на „Дондуков“ 2 до 2019 г., когато е издигнат за евродепутат от гражданската квота в листата на БСП.
В Европейския парламент той е част от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (S&D), но често не гласува заедно с нея по решения, свързани с подкрепата за Украйна например.
Подобно на Меланшон, Иво Христов критикува европейските договори, които според него налагат „диктат на пазара“ над социалните права.
Тезите му съчетават антиглобализъм, социална защита и защита на държавния суверенитет. В тези посоки е насочен текст срещу обсъжданото партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ през 2014 г.
В него той звучи почти идентично с Жан-Люк Меланшон, който по същото време води мащабна кампания срещу споразумението във Франция.
Според Христов обединена Европа разчита на конформизма за сметка на свободния дух. „Ние бяхме сварени като жаби“, казва той за идеите на ЕС, а европарламента определя като „нещо като желе в гигантски аквариум с глъхнещи звуци и с по една русофобска декларация месечно“.
Евродепутат е до 2024 г., но през 2021 г. е активен в кампанията, довела до преизбирането на Румен Радев за президент.
„Не пожелах да се кандидатирам нито повторно в европарламента, нито на някой от многобройните национални избори“, казва Христов в интервю за подкаста KonserviteBG през 2024 г.
От май 2025 г. той е назначен от Радев за член на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) от квотата на президента.
Сега Иво Христов е заместник на премиера Радев – ключова роля за изпълнителната власт. Той стои над министрите в правителството и замества министър-председателя, когато той не е в страната или е възпрепятстван да изпълнява задълженията си.
Русофилството и президентската република
Христов влиза в главната си роля в кабинета „Радев“ в държава с парламентарно управление, въпреки че смята този модел за изчерпан и през годините настоява за конституционни промени и президентска република. Според него „естественият политически модел за България е централизираният модел на властта“.
„Намирам за безсмислено да се доиграва мача на загиващата парламентарна република с някой от отборите. Тази парламентарна република вече не може да бъде спасена“, казва Христов през 2024 г., непосредствено след края на мандата си в европарламента. Той добавя, че не смята да се връща в политиката.
Но се връща – с критика към неолибералния модел и „прехода“ в България, Христов се застъпва за по-голяма държавна роля в икономиката и защита на националния суверенитет.
„Човек може да изповядва идеята за справедливо преразпределяне на благата, но първо трябва да има блага“, казва Христов пред БНТ. И добавя, че ПБ ще предложи и гласува закони, които да „реформират страната“ в тази посока.
Той разглежда събитията от май 1968 г. във Франция не като класическа политическа или класова революция, а като културен и поколенчески бунт на индивида срещу консервативното статукво и йерархията. В статия за сп. „L’europeo“ Иво Христов нарича този период „голямото междучасие“, в което младото поколение отхвърля както голисткия национализъм, така и комунистическите догми, за да потърси лична свобода и радикална промяна в бита и нравите.
Т. нар. „френска пролет“ е период на интензивни студентски протести, придружени от най-голямата обща стачка в историята на Франция, която парализира страната и води до сериозни обществени реформи.
Днес Иво Христов често изразява опасения за ескалация на войната в Украйна, като смята, че това се дължи и на предоставянето на оръжие за Киев. Позицията му е подобна на тази на президента Румен Радев.
Двамата казват, че са за мир и използват тезата като аргумент срещу изпращането на военна помощ за защитаващата се от Русия Украйна. В групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Иво Христов не се съобразява с нейните позиции по въпроси като осъждането на руската агресия в Украйна, нуждата от санкции за Москва и европейска помощ за Киев.
„Европа ми напомня грузинския анекдот, в който агнето цял живот се страхувало да не го изядат вълците, а накрая го изял овчарят“, казва Христов в интервю за БНТ. По думите му заплахата не идва от Русия, а от САЩ, а неолиберализмът и евроатлантизмът „изживяват дните си“.
„Каква е Гренландия – европейска или “атлантическа”? Щом САЩ заявяват претенции за част от територията на европейска Дания, въпросът е на дневен ред“, казва Христов.