Назначаването на Николай Копринков за шеф на кабинета на новото управление, свързвано с Румен Радев, предизвика лавина от критики и остри реакции в политическите и медийните среди. За мнозина този ход не просто поставя под въпрос кадровата политика на Радев, а символизира окончателното затваряне на властта в тесен кръг от лична лоялност, зависимости и задкулисни връзки.
Коментатори определиха назначението като „абсолютен виц“, който девалвира авторитета на кабинета още преди реалното му начало. Според критиците, вместо да демонстрира държавнически размах и експертност, новото управление дава сигнал за още по-силна концентрация на влияние около тесния кръг на президента.
В общественото пространство Копринков отдавна е сред най-спорните фигури около Радев. Бивш кмет на село Труд, той постепенно се превърна в една от най-влиятелните личности в президентския лагер, като името му многократно бе свързвано с кадровите решения в служебните кабинети, МВР, службите и държавните дружества.
Критиците виждат в назначението не просто политически избор, а доказателство за личната зависимост на Радев от Копринков. Правят се паралели с отношенията между Бойко Борисов и Цветан Цветанов, но според някои наблюдатели ситуацията днес е дори по-дълбока. „Радев изглежда по-зависим от Копринков, отколкото Борисов някога беше от Цветанов“, коментират бивши представители на силовия сектор.
Особено остро се поставя въпросът за компетентността. Според критичните оценки, кабинетът около Радев изглежда „без лица“, без ясно изразени експертни авторитети и без политическа тежест, способна да носи реформи. Вместо това се очаква управление, базирано на контрол, лоялност и вътрешна дисциплина.
Темата за авторитарния стил на президента също отново излезе на преден план. Според анализатори, Радев все по-ясно демонстрира склонност към затваряне на управлението в ограничен доверителен кръг, където личните отношения и проверената вярност стоят над професионалните качества. Именно Копринков е сочен като най-яркия символ на този модел.
Критиците припомнят и серията скандали около служебните кабинети на Радев – от кадровите назначения до спорния договор с BOTAŞ, който според опонентите на президента е нанесъл тежки щети върху енергийната сигурност на страната. Според тях сега същите хора, участвали в тези решения, ще получат още по-голяма власт.
В медийните и политическите среди не липсват и твърдения за съществуването на т.нар. „път на копринката“ – мрежа от бизнес и политически зависимости, чрез която се упражнява влияние върху институции, обществени поръчки и кадрова политика. Макар тези твърдения да не са доказани в съдебен ред, те продължават да циркулират активно и да формират обществените съмнения около новото управление.
Критиките не идват само от традиционни опоненти на Радев. Част от най-острите реакции идват именно от хора, които преди години са го подкрепяли. Според тях президентът постепенно е заменил образа на антисистемен лидер с модел на управление, който все повече напомня старите практики на задкулисието.
Особено тревожен според анализаторите е сигналът, който се изпраща към обществото – че властта отново се концентрира около тесен кръг от доверени фигури, а меритокрацията и експертността остават на заден план. В този контекст назначението на Копринков се възприема не като кадрово решение, а като символ на целия модел „Радев“.
А въпросът, който вече се задава все по-често, е дали това управление ще донесе обещаваната промяна или ще се превърне в поредната версия на добре познатото българско задкулисие – само с нови лица и нов център на влияние.