Българската граница все по-ясно се очертава като част от новите маршрути на международния наркотрафик, а серията от огромни пратки, заловени от турските власти непосредствено след преминаването им през страната ни, поставя тежки въпроси пред ръководството на Агенция „Митници“.
Международното измерение на проблема вече е потвърдено и от четиримесечно разследване на британския „Гардиън“. Изданието проследява разширяването на латиноамериканските престъпни организации в Европа чрез полицейски и разузнавателни данни, съдебни производства и интервюта с прокурори, съдии и специалисти от осем държави.
Разследването установява присъствие на групировки от Колумбия, Бразилия, Еквадор, Венецуела, Мексико и САЩ в поне 12 европейски държави. Бразилската Primeiro Comando da Capital, известна като PCC, може да има дейност в до 16 европейски страни.
България присъства изрично в анализа.
Даниел Бромбахер, директор на Европейската обсерватория на Global Initiative Against Transnational Organized Crime, заявява пред „Гардиън“, че латиноамерикански групировки вече се появяват в Румъния и България по Балканския маршрут.
Това е съществена промяна. Балканите традиционно се свързваха основно с трафика на хероин от Азия. Разрастването на кокаиновия пазар превръща региона в удобен логистичен коридор за съхраняване, препакетиране и преразпределяне на наркотици към вътрешността на ЕС.
Данните от последните четири месеца правят проблема още по-труден за обяснение.
На 10 юли турските митничари на Капъкуле задържат в два камиона общо 1 153,271 килограма наркотични вещества. В първия ТИР са намерени 526,327 килограма канабис, разпределени в 450 пакета. Във втория са открити други 626,944 килограма наркотик.
На 17 август след преминаване през България са установени 810 килограма канабис.
На 24 август на Хамзабейли турските митничари спират ТИР по маршрут Румъния, България, Турция. Рентгенът и служебното куче разкриват 255 пакета с общо 287,910 килограма марихуана.
На 2 септември отново на Хамзабейли са намерени 121,9 килограма skunk. За този случай има конкретни данни, че композицията е преминала през българския пункт „Лесово“ часове по-рано.
На 13 септември на Капъкуле в камион, пристигнал от България, са открити 50,506 килограма синтетичен наркотик.
Ден по-късно друг ТИР от България е спрян на Хамзабейли. В него турските власти намират 27,180 килограма кокаин.
През същия месец след анализ на риска и рентгенова проверка на Капъкуле са заловени още 222,340 килограма марихуана.
На 6 октомври ТИР влиза в Турция от България, а ден по-късно при операция в Истанбул в ремаркето му са намерени 84,7 килограма skunk.
Последният известен случай е от 19 октомври. На турския пункт „Дерекьой“, срещу Малко Търново, митническите власти намират 40,3 килограма метамфетамин в специално изграден тайник между двигателя и таблото на автомобил, пристигнал от България.
Сборът е 2 798,107 килограма наркотични вещества за малко повече от четири месеца.
Почти 2,8 тона.
Това са количества, които трудно могат да бъдат отминати с обяснението за отделни пропуски на границата. Всеки от тези товари е преминал през България, преди да бъде засечен от чужда митническа или полицейска служба.
Точно тук започват въпросите към ръководството на Агенция „Митници“.
В публичното пространство се отправят тежки обвинения към Николай Шушков и Стефан Бакалов, че след кадровите промени в агенцията контролът по границите е отслабнал.
Как два ТИР-а с над тон наркотик преминават българския контрол и са открити от турските власти?
Как камион със 121,9 килограма skunk минава през „Лесово“, за да бъде разкрит малко по-късно в Турция?
Как се пропускат десетки килограми кокаин, метамфетамин и синтетични наркотици?
Има ли вътрешни проверки за всеки конкретен случай? Установено ли е кои митнически служители са били на смяна? Правени ли са анализи на рентгеновите изображения и системите за оценка на риска? Има ли дисциплинарни производства?
Отговорите са важни и по друга причина.
„Гардиън“ отчита 471% ръст на конфискувания кокаин в Европа между 2014 и 2024 г. Латиноамериканските организации вече търсят нови маршрути отвъд традиционните пристанища в Белгия, Нидерландия и Испания. България е поставена директно на картата на това разширяване.
Географията ни предлага всичко, което организираната престъпност търси: Черно море, сухопътна граница с Турция, връзка с Румъния и Западните Балкани, както и свободен достъп до вътрешния пазар на Европейския съюз.
Това превръща ефективната митническа система във въпрос на национална сигурност.
Особено внимание заслужава и ГКПП „Малко Търново“. В публикации се поставя въпросът за професионалния опит на началника на митническия пункт Георги Чешитев и отношенията му с висши кадри в агенцията и териториалното ръководство в Бургас. Подобни твърдения следва да бъдат проверени от компетентните институции, вместо да остават в полето на медийните подозрения.
Защото серия от почти 2,8 тона наркотици за четири месеца вече не изглежда като статистическа случайност.
Международно разследване сочи, че латиноамериканските престъпни организации навлизат по Балканския маршрут. Турските власти последователно залавят огромни количества дрога непосредствено след българската граница.
А българското общество има право на прост отговор: кой контролира границата и защо толкова много наркотик преминава през нея незабелязан?