Изборите за 52-рото Народно събрание ще останат като една от най-тежките дати в историята на Българска социалистическа партия. За първи път от десетилетия насам левицата остава извън парламента, а резултатът ѝ се срива до нива, които доскоро изглеждаха немислими, съобщава Истината Днес.
Данните показват драматичен спад – от над 184 хиляди гласа на предишни избори до едва около 75 хиляди сега. Във Варна картината е още по-показателна – подкрепата се срива почти трикратно, като партията остава зад формации като МЕЧ, „Величие“ и „Сияние“, а Възраждане я изпреварва многократно. На места резултатът на социалистите се доближава до този на опцията „Не подкрепям никого“.
Този срив не изглежда случаен. Вътрешнопартийните конфликти, тежките разделения и спорните решения в кампанията доведоха до разпад на доверието. Сред най-често посочваните като отговорни фигури са Кирил Добрев и Крум Зарков, около които се концентрираха ключови решения за листи и стратегия.
Критиките са насочени към централизираното управление и налагането на решения без консенсус, което демотивира структури и отблъсна традиционни избиратели. Кампанията не успя да върне доверието, а вътрешните напрежения излязоха на показ точно в най-решаващия момент.
Сривът на БСП е не просто изборен резултат, а знак за дълбока криза на идентичността. Партията, която дълги години беше основен стълб в българската политика, днес е изправена пред въпроса дали изобщо може да се възстанови.
Това вече не е обикновена загуба. Това е повратна точка, която може да се окаже началото на края за една от най-старите политически сили в страната.