Звучи почти като виц, но секретността около номинациите за вицепрезидент се оказа по-голяма, отколкото около издигането на кандидатурите на самите желаещи да станат президент.
Ако в случая с Андрей Гюров като много вероятен участник в състезанието за държавен глава това въздържание поне формално може да бъде сметнато за нормално, тъй като самият той все още не е излязал на терена, то за Йотовна конспирацията около номинацията на нейното второ Аз в надпреварата за запазване на креслото й определено предизвиква повече въпроси. Един от тях е “нали е фаворит и едва ли не е обречена да победи, защо се страхува да каже с кого ще се яви в екип н арената”?
“Иване, кажи си” беше култова реплика на президента Петър Стоянов към премиера Иван Костов от доброто старо бреме на властта, която заедно носеха на плещите си, но не донесоха заедно победа нито на парламентарните, нито на президентските избори след това. Времето след тях се оказа добро за организираната реваншистка група и нейните наемници от Мадрид и Банкя, мобилизирани да предотвратят повторението на на онова “безобразие” (по Асен Василев).
Не съм чувал някой да е навикван като стояновист, но костовист си остана символ на най-срамното петно в очите на безочливите реваншисти в пъстрия на вид, сплотен в своята омраза лагер на разни неокомунисти.
Гледам, че и сега се опитват да го пуснат в обращение във връзка с колебанията на Йотовна, на която приписват желание да избере (с помощта на кукловодите си) един “костовист” за свой подгласник в привличането на гласове. Няма да го споменавам, за да не падам в капана на интригантите, заложен чрез примамката под формата слухове като лакмус как биха реагирали на такава “нестандартна” идея червените да консумират останките от “разбитите авари”, както Петър Стоянов нарече седесарите в момент на упадък на “синята идея”. Това (синьо) сиренце е заложено днес за пореден път в публикация на ПИК, където все така следват указанията на техния Пеевски, който (не)прикрито се отдаде на победителя Радэв.
Ще се огранича с припомнянето, че в политическото пространство е пълно с бивши костовисти. Достатъчно е да споменем ненавиждания едно време заради костовизма му Явор Дачков, който вече се завръща и на екрана на държавната телевизия като любим коментатор, сервилен към др. Радeв, сменил отново хастара след като го преобърна от тъмно синьо в ярко червено в периода, когато мина в лагера на Станишев и започна да го слави по същия начин, по който превъзнасяше и Костов.
Най-много и най-влиятелни бивши костовисти има(ше) в ДПС в лицето на висшите функционери и в двете партии Христо Бисеров и Йордан Цонев. Повече на брой са иначе и до днес в ГЕРБ, където вождът на простите се обгради с някои от най-малко простите млади кадри от някогашното близко обкръжение на Иван Костов, като Даниел Митов, Деница Сачева и пр.
Чудя се дали причината за борбата на Радэв с “модела Борисов-Пеевски” не се корени и в това преселение на бивши костовисти, мигрирали при някогашните победители в момента, когато им се струваше модно.
В самата Регресивна България, която се самоопределя като Прогресивна, не се забелязва нито един бивш виден костовист, но гъмжи от бивши(?) другари и другарки от БСП. Това не пречи съществуващата все още предимно на хартия партия и нейният собственик да бъдат определяни като “десни” популисти в западни медии.
Наблюдаваме прераждане и пренареждане в стилистиката на рефрена “пустите клисурци, станали московци”.
Наследството от епохата на Костов се олицетворява партийно днес от ДСБ и по индукция от либералите, с които се коалират и делят (в тази последователност). Тази общност беше определена от истинското действащо държавно вице в републиката Иво Христов, като “партии с отпаднала необходимост”.
Самият Христов също е споменат днес от интригантите на Пеевски в неговата “агенция” като “възможна кандидатура” за вице на Йотовна.
Риторичен е въпросът, защо тя не си избере кандидатура от сърце, като Евгения Живкова, с която споделя политическата си биография на червена звезда.
Подразбира се, че в името на целта не може да подбира свободно средствата. Предпочита да измами избирателите с избора си на подгласник, вместо да остане вярна на истинските си предпочитания.
НА СНИМКАТА: Вицепрезидентът Йотова поднася цветя на внучката на Живков. Това е автентичната символика, която се опитват днес да скрият от нас.
Ако всички ние, които не сме съгласни да обслужваме прероденото статукво на власт та на червенеещите десни левичари, сме толкова незначително малцинство, защо ли се опитват да ни прелъстяват със самата подхвърлена идея “един от нас” да се коалира с Йотовна? Наистина ли вярват, че сме толкова “лесни”?
Сбъркали са адреса. Голямото малцинство, което може да им послужи електорално, е другаде. Те го знаят много добре. Но вроденият им наследствен расизъм от времето на откровения комунизъм не им позволява да си поръчат представител на това малцинство в тандем с Йотовна. И без това провокират ориенталския консерватизъм на “българина” с факта, че му предлагат да гласува за женски главнокомандващ, натоварен(а) вече с тази ро(к)ля без някой да е гласувал за това.
Представям си как тя е Той и поздравява строените военни, а те й отвръщат със “здраве желаем госпожо президент” ( вероятно би звучало като “здраве желаем г’жо резидент” или нещо подобно).
Ние от политическото гетото, в което пребиваваме, защото сме малцинство, в същото време ще продължаваме да защитаваме не само малцинствените си права, но и интереса на мнозинството България да продължава да се възползва за собствения прогрес от трудно извоюваната от малцинството от нас привилегия да бъдем част от най-богатия икономически съюз на земята и най-мощния отбранителен алианс в света.
Иво Инджев