Здравната министърка Катя Ивкова звучи не като министър, а като случайно озовала се на този пост. Притеснена. Мънкаща. Объркана. Предлага основополагаща РЕФОРМА ЗА ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ без особено ясна идея какво иска да постигне, освен централизация на взятките.
Министър Катя Ивкова ИЗОБЩО НЕ ЗНАЕ как да приоритизира проблемите. Тя се грижи за прибирането на властта в една точка относно обществените поръчки, искаме да крадем „само ние“. Но не и за подобряване на здравеопазването.
Катя Ивкова показва, че не познава в дълбочина проблемите в системата и в резултат на това решенията, които тя взема, са пиарски решения, каквито са всички решения на кабинета „Радев“.
Истинският проблем на нашите болници са резистентните болнични бактериални щамове и липсата на медицински сестри. А може би трябва да го напиша в обратен ред – липсата на сестри и вътреболничните инфекции.
Проблемът е МЕГА сериозен. Но министър Ивкова въобще не говори за вътреболничните инфекции. Или не разбира тежестта на проблема, или умишлено го избягва. И в двата случая НЕ Е ДОБРЕ!
„Пирогов“ не може да разкрие 200 легла, с които разполага, защото няма достатъчно сестри! Отделно, никой в България НЕ ИЗЧИСЛЯВА и НЕ ОТГОВАРЯ за ВЪВЕЖДАНЕ НА МЕРКИ за намаляване на вътреболничните инфекции.
Едно време имаше нещо, което се казваше БулНозо, организация прикачена към микробиолозите. Но това нещо престана да действа и в момента българската асоциация за превенция и контрол на нозокомиалните инфекции, тоест за вътреболничните инфекции, е просто едно НПО. Обаче вътреболничните инфекции са пряко свързани с проблема ЛИПСА НА СЕСТРИ.
Антибиотична резистентност има в световен мащаб. Но има и контрол върху хигиената на процедурите. Сестрите са тези, които обгрижват пациентите. Лекарят прави диагностика и изписва лечение, санитарите чистят околната среда, но сестрата ОСНОВНО пипа пациентите, обслужва ги отблизо чрез медицински манипулации и пр.
Липсата на сестри е ключов проблем, ниското им заплащане води до това, че те не си вършат работата прецизно, уморени са, бързат, трудно поемат обема на работата, заменят се от стажанти, не се спазват правилата за хигиена, което увеличава смъртните случаи от вътреболнични инфекции в ужасна прогресия у нас. Би следвало Центъра по заразни и паразитни болести да осъществява някаква дейност, свързана с вътреболничните инфекции, но те нямат стандарт и не са натоварени с КОНТРОЛНИ функции.
В България няма стандарт за най-важния критерий, който определя качеството на болничната помощ: ПРОЦЕНТ НА ВЪТРЕБОЛНИЧНИТЕ ИНФЕКЦИИ.
България изобщо НЕ ИЗПЪЛНЯВА европейските директиви, защото това става с централни стандарти, а ние нямаме такива. И понеже нямаме стандарти, няма как да се измери и честотата на тези инфекции и съответно да се накажат болници, или поне да се осветят истинските факти.
България рутинно съобщава за честота от 4%, а всички цивилизовани държави имат над 8%. Ние съобщаваме два пъти по-ниска честота, а експертите се отнасят иронично, защото знаят, че няма как да е толкова. Това, което искаш ДА УПРАВЛЯВАШ, трябва да СЕ ИЗМЕРВА. Не може да управляваш нещо, ако не го измерваш, ако го скриваш или маскираш.
Вътреболничните инфекции са въпрос и на правила за хигиена и на правила за ПОВЕДЕНИЕ НА ПЕРСОНАЛА. Не може сестрата да влезе с ръкавиците отвън, натискайки дръжката на вратата, да пипне вътре в стаята 100 неща, и да започне манипулации с пациентите, а това е практика в нашите болници. Включително и работа без ръкавици. Но ръкавиците се обезсмислят, ако просто стоят постоянно на ръцете ти и пипаш всичко наоколо с тях. Тогава пазиш ръцете си, а не пациента.
Желанието да НАМАЛИШ вътреболничните инфекции е СКЪПА дейност – трябва да правиш ремонти, трябва да затваряш отделения, трябва да използваш най-новите дезинфектанти, трябва персоналът по почистването да спазва сериозни правила, трябва сестрите да си усложняват работното поведение с изисквания за свръххигиена, което на тях им е досадно, мързи ги, и не го правят. Трябва да имаш ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ СТАНДАРТНИ ПРОЦЕДУРИ! Включително как да се мият ръцете, кога и как да се поставят ръкавиците, как да се почиства наоколо, как да се пипа апаратурата и пр. Това са процедури с много стъпки, ако не ги спазваш, вероятността да заразяваш пациентите, да ги вкарваш в сепсиси, да ги убиваш с резистентни бактерии се повишава многократно.
Има и съвсем дребни неща, не може в болниците да има цветя в саксии, а ние нямаме стандарт, в който се казва, че е забранено да има цветя в отделенията. Звучи смешно, но е пример за нещо дребно, което може да създава проблеми, защото част от силно резистентните бактерии живеят в почвата, а в интензивните отделения, където има механична вентилация, тези бактерии летят из въздуха и пр. Като пипнеш с ръчички опаковката на катетъра, отвориш я и решиш да го поставиш, като преди това си пипнал редица други неща наоколо, пациентът е подготвен за инфекция с резистентен щам, блъскаш го с коктейли от антибиотици, които не работят, без даже да се замисляш и да четеш за нови комбинации, които биха могли да проработят, и я оцелее, я не, даже и не търсиш начин, защото трябва да осветиш наличие на резистентен щам!
А иначе вътреболничните инфекции у нас са много „ниско число“ Толкова ниско, че вече е известно в България в КОИ болници какъв резистентен щам циркулира.
Болниците крият проблемите си с вътреболничните инфекции с цената на човешки животи. Имаме случаи на трансплантирани хора, които загиват не от несполучливи операции. Помня случай, майка донор и син приемащ. И двамата загииват от инфекция с резистенен щам. Добре ли е?
Ако някой иска да промени нещо, трябва да започне от сестрите и вътреболничните инфекции, СТРУКТУРИ ЗА КОНТРОЛ извън корупцията, която светкавично ще се появи там, и правомощия за налагане на процедури.
Толкова за министър Ивкова. Поредната транзитираща кукла, поставена за източване на системата на здравеопазването. А не за реални реформи.