В обкръжението на Доган се заплита нова драма. Двамата любимци на Сокола – Николай Бареков и Илхан Кючюк, са в тиха война, която скоро може да даде и видими резултати. Битката е за лидерството в бъдещата партия, която трябва да бъде обявена съвсем скоро и да търси място под политическото слънце, след като формацията на Делян Пеевски „ДПС – Ново начало“ помете всичко по пътя си и почти изцяло привлече в редиците си електората на старото ДПС.
Новият сюжет, който се разиграва сред обкръжението на Ахмед Доган, е едновременно очакван и деструктивен. При свитата до минимум подкрепа за Сокола всеки подобен трус може да се окаже фатален. Особено когато става дума за фигури с претенции да играят водеща роля в неродената партия.
Според наши информатори евродепутатът Кючюк не пропускал да изтъкне предимствата си пред Николай Бареков, а и медийните му изяви били доста по-агресивни. Той постоянно припявал на Доган колко силни позиции има в Европейския парламент и как ще му уреди подкрепа оттам. Както вече писахме, Кючук планирал пътуване на Доган до Брюксел, където да го срещне с влиятелни фигури от либералната общност.
Кючюк много искал да стане лидер, защото в Европа му е изпята песента, твърдят запознати с кариерните му планове. Ако стане лидер, ще има по-добра база отново да се изстреля в европейска орбита някой ден. Но към момента това не е много сигурно, защото по всичко личи, че конкурент за поста ще му бъде не кой да е, а Николай Бареков. Голямото предимство на бившия журналист е натрупаният вече опит като партиен лидер. Филологът от Пловдив е със солиден стаж и като евродепутат и с натрупани достатъчно контакти в Европа, но при консерваторите, а не при либералите, към чието семейство бяха хората на Доган. За разлика от Кючюк, Бареков беше рамо до рамо с Доган по време на всичките му перипетии, съпътстващи детронирането му. Според близки до АПС Бареков е по-разпознаваем и има повече основания да се кандидатира за шефското място. Как обаче технически ще се случи това, не е ясно. Към момента са известни само обявените от Доган имена на активисти, занимаващи се организационно с новия проект. От този списък Бареков отсъства.
Сериозен плюс на Кючюк е принадлежността му към турския етнос, защото Доган твърдо е решил да заложи на турскоговорещото население. В същото време желанията и действителността се разминават катастрофално. Дори в собствения си севлиевски регион Илхан Кючюк с всеки месец губи позиции, от което отслабва и вероятността за влияние на бъдещата партия. Другият минус на Кючюк са по-свободните му и либерални разбирания за ролята на мъжа и жената. Тези възгледи не кореспондират с нагласите на електората, които са далеч по-консервативни.
Драмата обаче не е само в това, че Бареков и Кючюк имат една и съща амбиция. Най-големият проблем вече е свързан със самия Доган, който рядко имал адекватна на ситуацията реакция и доста бавно вземал решенията си. По тази причина бъдещият му партиен актив бил наясно, че с едноличните му решения е свършено и трябва да се въведат най-сетне нормални демократични правила при избирането на лидера.
На 22 юли Доган набеляза тримесечен срок, в който формацията му да потегли към политическата сцена. Засега ходовете се държат в дълбока тайна, защото Сокола се притеснявал да не бъде отвлечена и бъдещата му партия, както той се ожали, че се е случило с ДПС.