Правителството обяви практически пълна забрана на рекламата на хазарт. От спортните среди обаче се чуват опасения, че поредното ограничение може да удари клубовете и първенствата, които разчитат на спонсорски средства от сектора
„Футболът в БГ умря.“ С този лаконичен коментар Тодор Иванов реагира в социалните мрежи на обявените днес от премиера Румен Радев нови ограничения върху рекламата на хазарт.
Реакцията идва, след като на 23 септември Радев съобщи, че правителството публикува за обществено обсъждане законови промени за значително по-строг контрол върху сектора. Сред централните предложения е на практика пълна забрана на рекламата на хазарт, като се запазва възможност за подкрепа на спорта чрез присъствие на брандове върху спортни екипи и съоръжения.
„Не искаме хазартът да присъства в ежедневието на българските граждани“, заяви Радев, като аргументира ограниченията с необходимостта агресивните послания да не достигат до деца и младежи. Правителството предвижда ограничения и за ярките светещи обозначения на казина и игрални зали.
Спортът обаче задава друг въпрос: откъде ще дойдат парите?
Именно тук идва голямото притеснение за професионалния спорт. Хазартните компании през последните години са видими спонсори на клубове, първенства и спортни прояви и всяко ново ограничение върху възможността им да рекламират поставя въпроса дали част от тези бюджети няма да бъдат съкратени.
Критиците на подхода поставят и друг въпрос – дали последователното ограничаване на легалната реклама действително намалява хазарта, или просто пренасочва потребителите към онлайн средата, включително към оператори извън България.
Това опасение не бива да се смесва с вече установен резултат от новите мерки – законовите текстове тепърва се публикуват за обществено обсъждане и ефектът им върху спортното финансиране все още не може да бъде измерен.
Кабинетът всъщност заявява, че иска да противодейства именно на риска приходите от онлайн сектора да остават извън България. Според представената от Радев концепция налогът върху онлайн хазарта трябва да бъде увеличен, а механизъм да насочва част от постъпленията към спорта и образованието.
Това е съществената част от спора: дали държавният механизъм за преразпределение на приходи ще компенсира спорта за евентуално изгубеното частно спонсорство.
И досега Законът за хазарта съдържа сериозни ограничения. Действащите текстове забраняват рекламата в радио- и телевизионни програми, печатни и електронни медии и на редица обществени места, като предвиждат определени изключения.
Новото предложение на кабинета трябва да затегне режима още повече.
Именно затова реакцията „Футболът в БГ умря“ концентрира едно от опасенията в спортните среди: може ли държавата да ограничи хазартната реклама, без едновременно с това да отреже сериозен източник на средства за българския спорт?
Така предстоящото обществено обсъждане ще трябва да даде отговор не само колко реклама на хазарт е допустима, но и какъв ще бъде финансовият модел за българския спорт, ако рекламните и спонсорските бюджети на сектора действително намалеят.
Открива се и въпросът дали това не се прави в услуга на онлайн бранша, зад когото стоят приближени на Радев. Именно те плащат 10% данък печалба и изнасят другата част от оборота в дъщерни и офшорни дружества зад граница.