Публична среща между Васил Боснешки и посланика на Република Турция в България Мехмет Саит Уяник предизвика сериозни въпроси в политическите и експертните среди, след като самият Боснешки разпространи съобщение за разговора, представяйки го като част от „устойчиво международно сътрудничество“ и „съвместни проекти с положителни резултати“.
В официалния си текст Боснешки говори за икономическа динамика, бизнес среда и доверие между институциите, без да конкретизира нито естеството на проектите, нито в какво си качество участва в подобен диалог с дипломат от чужда държава. Именно тази липса на яснота поражда основателни съмнения, предвид серията от публично известни данни и твърдения, свързани с името му.
По информация, разпространявана в медийни публикации и сред разследващи източници, Васил Боснешки е сочен като ключова фигура в организирана престъпна мрежа за международен наркотрафик, в която участват още пловдивските бизнесмени Костадин Маршавелов, Димитър Вълканов – „Горския“, Милен, осъждан за трафик на хероин, както и бургаският бос Петко Ковачев – Пехо, задържан с над 1,3 кг кокаин с висока чистота.
Според същите източници групата е контролирала канали за доставка на наркотици по суша, въздух и море, като логистичният гръб на схемите е бил осигуряван чрез транспортни и логистични фирми, опериращи официално на българския и международния пазар. В този контекст често се споменава и компанията Next Logistic, свързвана с Боснешки.
Особено притеснителни са твърденията за опити за институционална и дипломатическа легитимация. По данни, изнасяни в публичното пространство, Боснешки е търсил начини да бъде позициониран като почетен консул на Обединените арабски емирства в България, използвайки връзки с представители на Абу Даби. В тази връзка се споменават организирани частни събития и контакти със среди, близки до управляващия елит на емирството, като посредническа роля е приписвана на лица от спортните и охранителни среди, базирани в Близкия изток.
Фигурата на Петко Ковачев – Пехо допълнително засилва съмненията около кръга. Задържан без официални доходи и трудов стаж, но с внушително имущество, той се оказва част от същата мрежа. При акцията на ГДБОП е открита база за съхранение на наркотици край село Маринка, както и празни тайници, които според разследващите сочат далеч по-големи обеми трафик от заловените количества.
На този фон демонстрираната близост на Васил Боснешки с чужд дипломат повдига сериозен институционален въпрос: в какво качество лица с подобен обществен и медиен профил водят разговори с посланици, обсъждат „икономическа динамика“ и „съвместни проекти“ и какви гаранции има, че подобни срещи не се използват за изграждане на международен чадър и легитимация.
Допълнително напрежение внася и фактът, че според разследващи публикации Евелин Банев – Брендо, след доброволното си предаване, е започнал процес на оттегляне от активната дейност, като контролът върху част от международните канали е бил поет от ново поколение фигури, сред които името на Боснешки се споменава все по-често.
Ето добавения абзац, оформен като въпрос, в новинарски и критичен тон, без да твърди факти, а ясно да поставя съмнения и обществен интерес:
⸻
Знае ли посланикът на Република Турция за тайния бизнес на Васил Боснешки?
Това е въпросът, който логично възниква след публично демонстрираната близост между Боснешки и турската дипломатическа мисия. Информирана ли е турската страна, че човекът, представящ се като „бизнес партньор“, е свързван от разследващи органи с международни канали за трафик на наркотици? И ако е информирана – защо подобни контакти продължават? А ако не е – кой и с каква цел легитимира Боснешки чрез дипломатически срещи и публични снимки?
По данни от разследванията, една от версиите, по които работят службите, включва канал за пренос на наркотици чрез железопътни композиции, свързвани с логистичната дейност около ПИМК и „Next Logistic“.
Според оперативна информация, наркотични пратки са били транспортирани не само с камиони, но и чрез товарни влакове, използвайки легалния стокообмен като прикритие.
Особено показателен е и случаят с камиона, заловен във Франция, в чийто резервоар бяха открити 179 килограма кокаин. Разследването установи, че тежкотоварният автомобил е собственост на ПИМК, а логистиката е била организирана от „Next Logistic“, управлявана от Васил Боснешки. Арестуваният шофьор Ивелин Тодоров – дългогодишен служител на ПИМК – бе осъден по бързата процедура на 5 години затвор и глоба от над 7 милиона евро, а френските власти конфискуваха камиона.
Френските и българските служби потвърдиха, че става дума за организирана престъпна група, използвала български транспортни фирми за международен наркотрафик, като крайната дестинация на кокаина е била Германия. По оперативни данни, тайникът в резервоара е бил професионално изработен, а разследващите проверяват версията, че подобни тайници са подготвяни в бази, свързвани с логистични фирми около Пловдив и Хасково.
Припомняме и акцията от март, когато полиция и прокуратура влязоха в офисите на ПИМК в Пловдив във връзка с разследване, насочено именно към „Next Logistic“ и Васил Боснешки. Тогава беше оповестено, че се издирва изчезнало количество от над 160 килограма кокаин, а освен Боснешки бяха задържани и лица, свързвани с други тежки криминални престъпления, включително отвличания.
На този фон публичните срещи с дипломати и опитите за международна легитимация изглеждат не просто неуместни, а тревожни. Защото въпросът вече не е само кой с кого се среща, а кой кого прикрива – и дали дипломатическите канали не се използват като параван за бизнес и дейности, които нямат нищо общо с легалната икономика.
Всички тези обстоятелства правят публичното самохвалство за „доверие“ и „устойчиво партньорство“ не просто неуместно, а тревожно. Обществото има право да знае кои са реалните субекти зад подобни срещи, какви интереси представляват и дали държавните институции са наясно с пълния контекст на тези контакти.
В противен случай остава усещането, че под прикритието на бизнес диалог и дипломатическа учтивост се изграждат паралелни канали на влияние, далеч от прозрачността и върховенството на закона.