От първоначалните опасения за възможна конституционна криза около т.нар. „домова книга“ с кандидати за служебен премиер, ситуацията се преформатира в нов, не по-малко сложен сценарий. Петима от допустимите кандидати вече дадоха съгласие да оглавят служебно правителство, което прехвърля тежестта изцяло върху решението на вицепрезидента Илияна Йотова. И именно тук започват проблемите.
Андрей Гюров – първото „да“, но и първият голям риск
Първи готовност да поеме поста заяви подуправителят на Българска народна банка Андрей Гюров. След срещата си с Йотова той декларира, че е готов да бъде служебен премиер „при ясни принципи и без скрити условия“, като подчерта, че ключът е в провеждането на честни избори и неутралност на служебното правителство.
Именно тук обаче възниква фундаменталното противоречие. Гюров е ясно разпознаваема партийна фигура, чиято политическа кариера започва от „Продължаваме промяната“. Дори след избирането му за подуправител на БНБ той демонстрира партийна ангажираност, включително с участие в партийни събития – поведение, което поставя под съмнение заявената от него „неутралност“.
По-сериозният проблем обаче е правен. Конституционалистът Пламен Киров е категоричен, че Андрей Гюров не може да бъде служебен премиер по няколко основания. Макар формално мандатът му като подуправител на БНБ да не е прекратен от Народното събрание, изпълнението на функциите му е прекъснато, а срещу него има неопровержими данни за несъвместимост.
Съдебната сага около Гюров допълнително усложнява картината. Той напуска търговско дружество четири месеца след избирането си в БНБ – закъснение, което представлява нарушение на закона. Освен това не е поискал задължителното разрешение от Управителния съвет на БНБ за участие в управлението на две неправителствени организации, както изисква законът. Това означава, че конфликтът на интереси не е бил официално оценен и санкциониран по надлежния ред.
Киров изразява и недоумение защо, при обжалване на отстраняването му, ВАС не прилага българското право директно, а отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС, което проточва делото с години. На този фон готовността на Гюров да приеме поста на служебен премиер изглежда не просто прибързана, а институционално опасна.
Урокът „Кирил Петков“ и рискът за президентската институция
Конституционалистът напомня и прецедента с Кирил Петков – случай, който вече постави президентската институция в тежка ситуация. Назначаването на служебен министър с двойно гражданство доведе до първия за 35 години президентски указ, обявен за противоконституционен. Повтарянето на подобен сценарий би било тежък удар върху легитимността на служебната власт и върху институцията, която я назначава.
Освен Гюров, съгласие дадоха още Мария Филипова, Димитър Главчев, Маргарита Николова и Силвия Къдрева – всички с различен професионален профил, но без същия мащаб на правни и политически рискове. Това прави избора на Йотова още по-отговорен и същевременно по-труден.
Скандалите около Йотова и въпросът за отговорността
Решението ще бъде взето от Илияна Йотова, която вече носи собствен политически и обществен багаж. В предишни периоди името ѝ беше свързвано с обвинения за близост до икономически и контрабандни кръгове, както и с критики за липса на прозрачност и дистанция от спорни фигури. На този фон всеки избор на служебен премиер с уязвим профил би засилил съмненията, че президентската институция отново влиза в ролята на политически играч, а не на неутрален арбитър.
В крайна сметка изборът на служебен премиер не е въпрос на лични предпочитания или партийни баланси, а тест за държавността. Назначаването на кандидат с висящи производства, доказани несъвместимости и ясна партийна биография рискува да отвори нова конституционна криза още преди старта на изборния процес.
Решението на Йотова ще покаже дали служебната власт ще бъде гарант за честни избори – или отново ще се превърне в източник на институционално напрежение.