Андрей Гюров отново се оказва в центъра на политическото внимание, този път заради амбиции за петгодишен мандат като държавен глава. Самото му име обаче неизбежно връща редица стари спорове и нерешени въпроси, които съпътстват кариерата му в парламента, БНБ и управлението на „Продължаваме промяната“.
Най-тежкият удар по публичния му образ остава казусът с Българската народна банка. Управителният съвет на БНБ прекрати правомощията му като подуправител заради установена несъвместимост. Самият спор стигна и до европейско ниво, но политическият ефект остана. За човек, който днес претендира за най-висшия държавен пост, въпросът как е допуснал да заеме позиция при спорен правен статут няма как да бъде подминат.
Гюров беше и една от ключовите фигури на ПП в парламента. Като председател на парламентарната група той носеше политическа отговорност за част от хаотичните законодателни инициативи и конфликтите, които съпътстваха управлението на Кирил Петков. Критиците му и днес го определят като човек, който се справя добре в контролирана среда, но губи убедителност при директен политически сблъсък.
Съмненията около неговата самостоятелност също не са нови. В ПП той дълго беше възприеман като човек, близък до Асен Василев, а опонентите му го обвиняват, че рядко е демонстрирал собствена политическа линия по ключови икономически и финансови въпроси.
Към това се добавя и казусът с декларациите и несъвместимостта. Самото допускане на застъпване на позиции в търговски дружества и организации, докато заема високи публични длъжности, постави под въпрос административната му прецизност. Това е дребен детайл само на пръв поглед. Президентската институция изисква именно безупречност в подобни въпроси.
Името на Гюров се появява и покрай темата Gemcorp. Като водеща фигура в парламентарната група на ПП той не се превърна в публичния критик на спорния меморандум с компанията, въпреки тежките въпроси около него. Същото важи и за скандалите в Агенция „Митници“, при които Гюров остана по-скоро в периферията на публичния дебат.
Опонентите му припомнят и липсата на ясно разпознаваем профил по съдебната реформа. За политик, който иска да бъде президент, това е проблем, защото държавният глава има важна роля в назначенията и институционалния баланс.
Гюров има сериозен академичен и финансов профил, но политическата му биография е далеч по-спорна. Въпросът е дали избирателите ще видят в него компетентен технократ или човек, който носи багажа на „Промяната“ и собствените си институционални провали.
Ако кандидатурата му за президент стане факт, кампанията му едва ли ще може да избяга от тези теми. БНБ, Gemcorp, административната несъвместимост и ролята му в управлението на ПП ще бъдат част от всяка сериозна дискусия за това дали Андрей Гюров е готов за пет години начело на държавата.