Изявлението на президента Илияна Йотова, че би подкрепила Георги Кандев за постоянен главен секретар на МВР, повдигна повече въпроси, отколкото отговори. На пръв поглед това изглежда като рутинна институционална позиция. В политически план обаче сигналът е ясен – запазване на влиянието в една от най-чувствителните системи в държавата.
Георги Кандев не е просто кадрово решение. Той се разглежда като част от по-широка мрежа от зависимости, оформена още по времето на служебните кабинети. Произходът му от Гоце Делчев и връзките му с политически и административни фигури от същия регион допълнително подхранват съмненията за изградена линия на влияние.
В този контекст не може да бъде пренебрегната и дълго коментираната връзка между Николай Копринков и Пламен Узунов – двама от най-близките хора до Румен Радев, които според редица анализи имат сериозно влияние върху кадровата политика в сектор „Сигурност“. Към тази ос често се добавя и името на Бойко Рашков (наричан и Демерджиев в различни контексти на служебните кабинети), което очертава последователност в назначенията и управлението на МВР през последните години.
Точно тази линия – Копринков–Узунов–силовото министерство – е в основата на критиките, че ключови позиции не се заемат на база прозрачна конкуренция, а чрез вътрешни кръгове на доверие. Назначаването или утвърждаването на Кандев като титулярен главен секретар би затвърдило този модел.
Подкрепата от страна на Йотова идва в момент, в който страната влиза в нов политически цикъл след изборите и когато обществото очаква именно разкъсване на старите зависимости. Вместо това се очертава обратното – консервиране на вече познат механизъм на влияние в МВР.
Официално аргументът е „висока оценка“ за работата на Кандев. Неофициално обаче остава усещането, че става дума за продължение на една добре позната схема, в която ключовите постове в сигурността се контролират от тесен кръг около президентската институция.
Решението предстои, но сигналът вече е подаден. И той не говори за промяна.