Нова задкулисна схема около собствеността и контрола върху Лукойл се разиграва зад кулисите на властта, твърдят източници от енергийния сектор. В центъра на операцията отново е поставян Николай Копринков – фигурата, около която от години се въртят обвинения за влияние върху кадрови и икономически решения в държавата.
Според информацията, новият план е официално да бъде представен като „патриотична“ идея – българската държава да придобие „Лукойл България“. Зад фасадата на „национален интерес“ обаче стояла схема за овладяване на огромните финансови потоци около рафинерията и търговията с горива.
Ключова роля в операцията се приписва на Атанас Бостанджиев – основател на Gemcorp Capital и бивш ръководен кадър във VTB Capital UK – структура на руската държавна банка VTB.
Името на Бостанджиев не е непознато в българската политика и бизнес. През 2022 г. Gemcorp подписа меморандум с правителството на Кирил Петков за участие в зеления преход на България, а наскоро Бостанджиев стана и собственик на ПФК Левски.
Според източниците именно около него и Копринков се формира новият енергиен проект, в който участват и едни от най-големите играчи в бизнеса с горива.
В схемата ключов момент е и ограничаването на правомощията на специалния управител на „Лукойл България“. Под натиск бил поставян и спряганият за нов ръководител Александър Величков – фигура, за която се твърди, че има приемливост както пред американски, така и пред руски среди.
Целта според твърденията била да бъде запазен настоящият контрол чрез близкия до „пътя на копринката“ Спецов. Източници твърдят, че само от ноември досега около 300 милиона евро са били реализирани от търговия със суров петрол.
Според критиците на схемата, идеята държавата да купи „Лукойл“ не е продиктувана от стратегически интерес, а от желание рафинерията да бъде овладяна политически и финансово от тесен кръг около властта.
Допълнително съмнение поражда и ролята на Бостанджиев. В енергийните среди се коментира, че появата му в България „никога не е случайна“. Освен около Gemcorp, името му се свързва и с периода на Милен Велчев и управлението на НДСВ, когато според публикации е имал сериозно влияние във финансовите процеси.
На този фон критиците на Радев вече задават въпроса дали държавната намеса около „Лукойл“ няма да се превърне в най-голямата схема за овладяване на стратегически актив след прехода — под прикритието на „национален интерес“.