Главният секретар на МВР Георги Кандев лично побърза да се похвали във Facebook със залавянето на Васил Михайлов – станал известен като „прокурорския син“, след години на побои, заплахи, рекет и усещане за институционален чадър.
„Примката се затегна! Белезниците щракнаха“, написа Кандев след акцията на ГДБОП в столичния квартал Свобода, където Михайлов бе задържан след месеци укриване.
Арестът действително сложи край на една абсурдна ситуация, при която човек с дълга история на агресия и осъдителна присъда продължаваше да се движи свободно, въпреки че вече бе осъден на 4 години затвор за серия от побои.
Но вместо усещане за възстановена справедливост, случаят отново отвори огромния въпрос: защо МВР и съдебната система години наред не успяваха да се справят с един хулиган, за когото цяла България знаеше?
Според мнозина причината е очевидна — чадър. Без институционално покровителство, твърдят коментатори, Васил Михайлов отдавна е щял да бъде в затвора, а десетки хора нямаше да бъдат бити, рекетирани и заплашвани.
Допълнително напрежение предизвика именно начинът, по който Кандев опита да превърне рутинното полицейско действие в личен PR спектакъл. В социалните мрежи вече се появиха въпроси дали МВР не се опитва да компенсира с показни публикации години институционален провал.
Критиците припомнят, че Кандев и без това е сред най-спорните фигури в силовата система в последните месеци. Името му бе многократно коментирано покрай близостта му до кръгове около Румен Радев, както и заради връзките му с фигури от т.нар. модел „Делта хил“.
Именно жилищният комплекс Delta Hill, където живее Кандев, през годините бе свързван с бизнес и политически зависимости около Орлин Алексиев, считан от мнозина за една от влиятелните фигури в столичното задкулисие.
Името на Алексиев неведнъж е изплувало и покрай скандали с обществени поръчки, влияние в местната власт и дори международна операция срещу наркотрафик от 2014 г., когато бяха открити 1400 килограма кокаин, свързани с логистика около рали „Дакар“. Тогава полицията претърси имоти и офиси на Алексиев, макар обвинения така и да не последваха.
На този фон за мнозина изглежда иронично точно Кандев да говори за „затягане на примката“, при положение че самият той продължава да бъде обект на въпроси за обвързаности, влияние и начина, по който е изградил позициите си в системата.
Случаят с „прокурорския син“ всъщност не е история за успешен арест. Той е история за това колко дълго една система може да пази определени хора — докато не стане политически удобно да ги жертва.
И точно тук остава големият въпрос: ако Васил Михайлов не беше посегнал на служител на ГДБОП, дали изобщо някой щеше да го пипне?