53 милиарда и 700 милиона долара са изнесени от България и са разпределени в 4460 офшорни фирми на политици, магистрати, корупционери и организирани престъпни групи, твърди финансистът Кольо Парамов в мащабно интервю, посветено на парите на властта, българската олигархия, състоянието на бюджета и причините страната ни толкова години да остане извън еврозоната.
Парамов прави изключително тежки твърдения за мащаба на изнесените български капитали и хората, които според него стоят зад тях. По думите му става дума за около 5000 души, докато в основата на модела има много по-тесен кръг от петима души, които той свързва с преразпределянето на влияние и дори с политическия модел и състава на парламента.
„Общата сума вече е 53 милиарда и 700 милиона долара“, заявява финансистът. В разговора той уточнява, че парите са разпределени в 4460 офшорни дружества.
На въпроса кой изнася тези средства Парамов отговаря с определението „българските чорбаджии“. Водещият конкретизира дали става дума за бизнесмени, политици, чиновници и магистрати, а финансистът уточнява, че не всички представители на тези групи са част от схемата, а определен кръг хора. Според него именно около 5000 души са свързани с изнесените капитали.
Парамов проследява процеса години назад. Според данните, които излага, между 2001 и 2010 г. от България са изнесени 24 милиарда и 630 милиона долара. След това сумата продължава да расте и към края на 2013 г., по думите му, вече достига 53,7 милиарда долара.
Той твърди още, че българските собственици на подобни капитали са под сериозно международно наблюдение. По думите му проследяването се извършва по линия на Съединените щати и международни организации, занимаващи се с финансови потоци и незаконно придобити средства.
Особено внимание Парамов отделя на офшорните регистрации след разкритията около Panama Papers. Според него част от българските участници са напуснали първоначалните структури и са направили нови регистрации на Британските Вирджински острови, като са прехвърлили значителни средства с надеждата да избегнат проследяване.
Финансистът обаче твърди, че това не ги е направило невидими. По думите му британските служби са успели да установят връзките на българските собственици и международните структури разполагат с подробна информация за движението на парите.
„За всеки един по един се знае абсолютно всичко – кога, къде, колко пари, по какъв начин са изнесени“, заявява Парамов.
В интервюто той се позовава и на американския закон RICO, използван срещу организирани престъпни структури. Парамов твърди, че е участвал в работа по документи, свързани с такъв казус, и че е поставял въпроси за ролята на Българската народна банка около фалита на КТБ. Според него американските механизми за финансово разследване са безкомпромисни, когато бъде засегнат американски интерес.
Една от най-сериозните тези в разговора е връзката, която финансистът прави между огромните капитали в сянка и забавеното присъединяване на България към еврозоната.
Парамов твърди, че българската олигархия е имала пряк финансов интерес страната да не влиза по-рано в еврозоната. Според него тази олигархия разполага и с представителство в парламента, което той оценява на около 40–50 души.
„Българската олигархия, която има представителство в парламента – 40–50 човека, не разреши България да влезе в еврозоната“, заявява Парамов и определя това като фундаментален проблем на целия български преход.
Обяснението му е, че членството в еврозоната би затегнало контрола върху трансграничните финансови операции и би направило значително по-трудно прехвърлянето на огромни капитали, без да бъдат задавани въпроси за техния произход.
Парамов дава пример с преводи за десетки милиони евро към Панама и други офшорни юрисдикции и твърди, че държавата дълго време не е разполагала с реален механизъм да проследява крайния собственик и движението на тези средства.
В разговора се появява и темата за големите количества кеш в България.
Според Парамов съществуват „много сериозни пари в наличност в левове“, които могат да бъдат използвани за купуване на избори, влияние върху длъжностни лица и изграждане на зависимости на най-високо ниво.
Той приема, че въвеждането на по-строг финансов контрол би поставило притежателите на подобни средства пред много прост, но неудобен въпрос – откъде са парите и какъв е техният произход.
Интервюто обаче не се ограничава до офшорките. Кольо Парамов отправя тежки критики и към състоянието на държавния бюджет.
Според него реалният дефицит е в размер на около 18 милиарда лева или 9 милиарда евро. В разговора се обсъжда равнище приблизително между 6,8 и 7 процента, като Парамов категорично отхвърля тезата, че подобна оценка е просто политическа спекулация.
При подобен недостиг, според него, държавата няма много възможности за действие.
„Единственият изход е вземане на нови заеми“, казва финансистът.
Парамов прави паралел с преструктурирането на българския дълг през 90-те години и предупреждава, че бъдещото управление на публичните финанси ще изисква много внимателно разпределение на ресурсите – кои социални плащания са най-важни, кои дългове трябва да бъдат обслужени незабавно и колко ново финансиране ще трябва да бъде привлечено.
Сериозна част от интервюто е посветена и на Асен Василев. Парамов заявява, че в продължение на близо три години е изпратил шест писма до бившия президент Радев, без да получи отговор.
По думите му още в първото писмо, изпратено през февруари 2022 г., е поставил въпроса за около 9 милиарда лева плащания, извършени за девет дни през декември 2021 г. Финансистът признава, че голяма част от сумите са били свързани със социални плащания, но твърди, че е имало и други договори и финансови операции, които според него заслужават проверка.
Критиките му към Василев не спират дотук. Парамов поставя въпроси за професионалната и образователната му биография и заявява, че в продължение на години е извършвал собствени проверки. Той настоява, че когато един човек получава огромни правомощия върху целия държавен бюджет, заемите и държавния дълг, държавните институции трябва да разполагат с максимално подробна информация за него.
Според Парамов големият проблем е институционален. Един финансов министър може да разполага с бюджета, да взема заеми, да подписва финансови договори и да влияе върху държавния дълг, затова не може да съществуват неизвестни за неговата професионална история, интереси и действия.
Той твърди още, че за период от около 17 месеца държавният дълг е нараснал с приблизително 5 милиарда евро. Според него подобни мащаби изискват съвсем различно ниво на отговорност и контрол.
В цялото интервю Парамов развива една основна теза – че политическите процеси в България не могат да бъдат разглеждани отделно от движението на огромни финансови ресурси.
Парите в офшорки, кешовите средства, политическото влияние, държавният бюджет, еврозоната и международното наблюдение според него са части от една и съща картина.
А най-впечатляващото число в тази картина остава 53,7 милиарда долара.
По думите на Кольо Парамов те са били насочени към хиляди офшорни фирми, зад които стои сравнително ограничен кръг български собственици и свързани лица. Той твърди, че американските и британските структури вече знаят много повече за собствениците и движението на средствата, отколкото е известно на българското общество.
И именно тук идва най-важният въпрос, който остава след разговора: ако международните служби действително знаят „кой, кога, къде и колко“, кога тази информация ще стане известна и в България?