Днес живеем във време, в което бедността на духа се продава като морално превъзходство, а най-обикновената просия бе наречена с красивата чуждоезична дума „кроудфъндинг“. Попаднах на един апел в мрежата, написан с клишетата на съвременния комсомол. Мария Цънцарова и нейният нов независим проект „Извън ефир“ искат от вас пари. Не какви да е пари, а по 20 евро на месец от 2500 души. Простата математика, за която в училище някога даваха тройка, казва следното: това са 600 000 евро. Или почти милион и двеста хиляди лева на година. За какво? За да съществува една медия, която ни обещава „свободен достъп“ и „липса на компромиси“.
Нека ви кажа какво всъщност е това. Това е чиста, кристална, медийна Понци схема. Financial pyramid scheme, както биха казали в англосаксонския свят, но преведена на езика на българския преход. В класическата пирамида на Чарлз Понци ти даваш едни пари днес с обещанието, че утре ще получиш огромна дивидента, произведена от вярата на следващите балами. В медийната Понци схема на Цънцарова дивидентата е илюзията за „истина“. Инвестираш в нещо, което го няма. Искат ти цена, по-висока от годишния абонамент за HBO, Netflix и The New York Times взети заедно, за да ти продадат продукция, която нито е свободна, нито е независима.
Защото всички ние много добре знаем как работи този механизъм. Нали не сте толкова наивни да вярвате, че в това ново, скъпоплатено убежище на свободното слово някой ще направи разследване срещу лидерите на ПП-ДБ? Дали ще видите дълбок, безпощаден анализ за капитала на Иво Прокопиев, за свързаностите на видните банкери от Прехода или за финансовите пипала на неолибералните остриета, които узурпираха държавата? Никога. И това „никога“ не е хипотеза, то е гаранция. В тази схема вие не плащате за журналистика, вие плащате индулгенция за правилна правилномислеща пропаганда.
По света независимата журналистика се прави с продукт, а не с просия. Вземете за пример британския The Guardian или френския Mediapart. Mediapart на Едви Пленел не моли за милостиня с клишета за страха и доверието, той създаде модел на безупречна фискална прозрачност, разби най-големите корупционни скандали във Франция и си спечели подкрепата на публиката чрез съдържание, а не чрез морално изнудване. Те дават разчет за всеки цент. А тук ви искат 1.2 милиона лева годишно за шепа хора, без бизнес план, без разчет на заплатите и без гаранция, че зад тези уж 2500 „независими дарители“ не стоят същите онези неправителствени фондове, които от години изкривяват медийния ни пейзаж.
Пирамидата се крепи върху вашата гузна съвест. Внушават ви, че ако не извадите по 40 лева на месец, вие сте виновни за смъртта на свободното слово. Но истината е, че просто финансирате комфорта на един отбран елит, който иска да живее на аристократични заплати, докато ви продава добре опаковано мълчание за истинските владетели на България. Не ставайте гориво за чужди пирамиди. Свободата не струва 1.2 милиона на година, тя струва смелост да кажеш истината, а тя точно тук липсва.