Кройките на външната министърка Велислава Петрова по-коментирани от дипломацията ѝ, търсенията ѝ сочат желание за промяна.
От строгите костюми от студена вълна и неизменното перлено колие на Маргарет Тачър през брошките като език на дипломацията на Мадлин Олбрайт до сакото с панталон като униформа на Ангела Меркел – през последния половин век жените оставиха и личния си стил в световната политика.
Дълги години дрескодът бе твърде строг за тях. Днес е по-разчупен, особено след навлизането на толкова много премиерки, комисарки, министърки и депутатки в европейската политика, някои от които вместо блейзъри носят слингове за бебетата си в пленарната зала.
Все повече дами на върха залагат на комфорта и на тоновете в облеклото. Една от най-влиятелните жени в ЕС в момента – Джорджа Мелони, заявява своята увереност и през кройките и цвета на костюмите си. (Виж по-долу как гардеробът ѝ се променяше със стъпките във властта.) Обявената за модна икона йорданска кралица Рания позира с тишърт и класически дънки на 56-ия си рожден ден преди месец.
Не е само женският повей по върховете в управлението, просто целият свят вече е много по-освободен в представата как да изразяваш себе си. Но при политическите мъже една смела риза или вратовръзка не личи чак толкова под класическия костюм, а и по природа не са склонни да отделят прекомерно внимание на фешънтренда. Отделен е случаят на украинския президент Володимир Зеленски, който носи дрехи във военен стил от началото на войната и единствен Доналд Тръмп си позволи да направи скандал от това, че първия път отиде при него без сако. Но пък
новият британски премиер Анди Бърнам носи без проблем дънки и тениски
в унисон с посланието, че управляващите искат да са близо до народа.
В държави като скандинавските например, чиито граждани са с по-широко скроен манталитет, кройката на дрехата няма как да предизвика политически сътресения.
У нас, оказва се, не е така и вече дни наред модната линия на външната министърка Велислава Петрова определено е по-коментирана от дипломатическата ѝ.
Необичайният за държавен протокол тоалет, с който тя се появи в началото на седмицата в Хага, засенчи самото посещение и коментарите още отекват в социалните мрежи. Петрова избра гащеризон в цвят тауп (от френски: taupe – къртица) – неутрален, сиво-кафяв нюанс, който по принцип е в арсенала на гардероба тип “тих лукс” и се води свързващ цвят. Комбинира се добре, омекотява лините, създава усещане за елегантност, понякога и лека дистанция. Но не и когато обемите са свободни, а кройката – толкова нетипична за дипломатически дрескод.
Структурирани ръкави като акцент, разнообразни дължини на дрехата, етажиране често отличават избраните от министър Петрова тоалети.
Дали изборът им е личен, или консултант влияе, няма информация
Но това не е необичайно. Ако не е свързано с модна марка, гордост за съответната държава, висшите политически лица и кралските особи обикновено не назовават имена на дизайнери, компании или други замесени във външния им вид. Сред изключенията е съпругата на френския президент – Брижит Макрон, чиито безукорни тоалети са дело на “Луи Вюитон” и това го знае всеки. При Мелания Тъмп дизайнерът също винаги се споменава.
От екипа на Джорджа Мелони отказват да коментират чие дело е гардеробът ѝ. Но тъй като тя е първата жена премиер на държавата, в която модата се вдишва като въздуха, темата е важна за сънародниците ѝ. А и за световната преса, която наскоро проследи как стилът на Мелони се променя с нарастващата ѝ политическа роля и всъщност я подпомага в изпълнението ѝ. Когато стана премиер на Италия преди 4 години, влезе в кабинета си с тъмен костюм и черни ботуши, възприети като символи на произхода ѝ от периферията на италианската крайна десница. Днес води по-смекчена политика и избира костюми в пастелни тонове от сако с широки панталони, под които носи високи токчета. На срещата на Г-7 в Пулия посрещна световните лидери в розов костюм с палацо панталон, а на същия формат във Франиця тази година бе добавила мъжка вратовръзка към бежовия си костюм. В по-неформална обстановка не робува на строгия протокол.
“Светлите цветове внушават лоялност, нежност и мекота
С тях човек изглежда по-приветлив”, казва Микела Бонафони, преподавателка по мода в университетската институция “Униколидж” във Флоренция. А изпипаните кройки на Мелони подчертават нейната увереност и авторитет.
В тренда на пастелните цветове често влиза и Велислава Петрова, но по-рядко залага на италианските кройки.
Протоколът днес наистина е доста по-разчупен, но се иска и да го интерпретираш с лекота и самочувствие. При министърката обаче се усеща известно напрежение при всяко заставане пред камерите, вероятно заради досегашния ѝ лош опит с оценката на широката публика. Когато поемаше поста от предшественичката си Надежда Нейнски – особено стилна като външен министър и дипломат, Петрова издържа “изпита” на модната полиция. После обаче заедно с думите ѝ под лупа минаха и тоалетите и се появи това напрегнато излъчване, както и проблемът с натрупването на неудачни избори. От падналото рамо при срещата с турския външен министър през елека върху едро райе на сесията на ООН в Ню Йорк, буфан ръкави и черна ученическа пола до гащеризона без талия в Хага, съчетан с голяма пъстра чанта. Модният съд даде тежки присъди за много от избраните аутфити.
След всяко цунами в социалните мрежи изглежда, че дипломат №1 на България опитва рязко да избяга от образа, предизвикал реакции. Но модните ѝ критици не я одобриха и закопчана до брадичката след “освирканата” рокля от срещата с Хакан Фидан, нито в черен костюм с подчертана талия и златни копчета след торбестия гащеризон от Хага.
Самото търсене на промени идва да покаже, че има желание да се вслушва в съвети дори когато са гарнирани с толкова много хейт. Едно забележително качество е да признаеш, когато си сгрешил, и да благодариш на този, който ти показва правилната посока. Едва ли крайната омраза и цинизъм, с които се отличават много от коментарите, са повод за благодарности. Но със сигурност има хора, които знаят и могат да помогнат за безукорен вид на една интелигентна и образована млада жена, издигнала се до върха на политиката. Защото външният вид на външната министърка е важен – представя страната ни, а както е казал народът, макар да изпращат по ума, все пак по дрехите посрещат.