Нов казус с помилване от времето, когато Илияна Йотова беше вицепрезидент, предизвика въпроси за критериите, по които са вземани решенията за предсрочно освобождаване на осъдени лица. Този път става дума за Динко Стефанов Господинов, известен като Динко Лудия, който е бил помилван с указ №1 от 6 февруари 2025 г. по здравословни причини.
Съдебната му биография е тежка. През 2012 г. Господинов е осъден на четири години затвор и глоба от 10 000 лева за държане на близо килограм метамфетамин с цел разпространение. През 2017 г. получава присъда за причиняване по непредпазливост на смърт при катастрофа. През 2020 г. следва ново осъждане, този път на две години и шест месеца за участие в организирана престъпна група и други престъпления.
През февруари 2021 г. изтърпяването на наказанието му е прекъснато заради тежко заболяване. Само няколко месеца по-късно, през август 2021 г., той отново е задържан за престъпление, свързано с наркотици, при условията на опасен рецидив. През февруари 2022 г. получава още една присъда, една година и десет месеца затвор при строг режим. Въпреки тази поредица от осъждания Йотова го помилва през 2025 г.
Това е вторият случай за кратко време, който поставя под напрежение решенията за помилване на Йотова. Само преди месец избухна скандалът с Огнян Атанасов, известен като „Петричкия Ескобар“, осъден на 15 години за престъпления, свързани с внос и трафик на наркотици. Той е помилван с указ от 5 декември 2022 г., след като е изтърпял около пет години от наказанието си. Президентството обясни тогава, че решението е взето въз основа на медицинска експертиза и становище на Комисията по помилванията.
Самата Йотова заяви по-късно, че ако е знаела, че Атанасов ще се възстанови, едва ли би го помилвала. По думите ѝ медицинското заключение е било решаващо и е описвало тежко състояние.
Случаят стана още по-спорен, след като беше публикуван видеозапис от ноември 2022 г., само седмици преди указа, на който Атанасов участва във физически сблъсък в затворническа болница. Тези кадри породиха нови въпроси доколко медицинската картина, представена пред вицепрезидента, е отразявала реалното му състояние към онзи момент.
При Динко Господинов въпросът е още по-неудобен, защото прекъсването на наказанието му по здравословни причини през 2021 г. е последвано от ново задържане за наркотици още същата година. Това поставя под съмнение как е оценяван рискът от рецидив при последвалото помилване.
Конституционното правомощие за помилване позволява на президента и вицепрезидента да проявяват милост в изключителни случаи. То обаче предполага висока степен на мотивираност и прозрачност, защото крайната политическа отговорност за подписания указ остава при този, който го издава. Именно това беше подчертано и в реакциите по казуса с „Петричкия Ескобар“.
След втори подобен случай въпросът вече е по-широк от конкретните имена. Какви медицински критерии са прилагани, как е оценяван рискът от повторно престъпление и защо лица с тежка съдебна история са получавали помилване? Това са въпроси, на които президентската институция дължи подробни отговори, защото при подобни решения общественото доверие зависи от едно: ясни критерии, проверими факти и лична отговорност за подписания указ.