Министерството на регионалното развитие предлага промени в Закона за устройство на територията, които ще позволят определени незаконно изградени инфраструктурни обекти да получат статут на „търпими“ и да избегнат премахване. Официалният мотив е да се решат стари проблеми при магистрали, пътища, язовири, водопроводи, газопроводи и други съоръжения, изградени без пълен комплект строителни книжа. Проектът беше публикуван за обществено обсъждане на 18 септември, което приключи на 19 октомври.
Текстовете обаче предизвикаха остри реакции, защото режимът е широк и не е ограничен изрично само до публична държавна или общинска собственост. Точно тук възниква въпросът дали новата уредба няма да бъде използвана и за спорни частни обекти, включително инфраструктурата около скандалния комплекс в местността „Баба Алино“ край Варна.
Тук възникна и въпросът за лобизъм и как се опитват да узаконят незаконния строеж в “Баба Алино”. Колко е платила украинската мафия на министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков, за да се случи скандалното узаконяване?
Казусът е особено чувствителен, защото самият регионален министър Иван Шишков през август беше категоричен, че строителството в „Баба Алино“ е незаконно и че държавата ще действа за премахването му. При проверките МРРБ съобщи и за стотици удостоверения за търпимост във Варна, включително случаи без подробни устройствени планове.
По-рано Шишков говореше и за „синхронизирано недовиждане“ от страна на институциите по случая. Правителствени проверки установиха множество сгради без необходимите разрешителни, а самото министерство определи „Баба Алино“ като пример за мащабно незаконно строителство.
В района са изградени или се изграждат над 100 сгради, а инвеститорът е структура, контролирана от украински лица около „КУБ Корпорация“. Част от имотите вече са били продадени на трети лица, включително при цени около 1600 евро на квадратен метър.
Същевременно съдът вече спря предварителното изпълнение на заповеди за събаряне на 12 жилищни сгради в „Баба Алино“. Решенията не отменят самите заповеди, но блокират незабавното им изпълнение, докато делата продължават.
Точно на този фон идва новият законопроект на МРРБ.
Той предвижда за техническа инфраструктура, изградена без строителни книжа, да може да се издава удостоверение за търпимост, ако обектът отговаря на определени технически и устройствени изисквания. Незавършените строежи пък ще могат да бъдат довършвани след инвестиционен проект и ново разрешение за строеж.
Самото министерство обяснява, че целта е да се реши проблемът с инфраструктура, която е допустима по същество, но е изградена при административни нарушения. Шишков още през юни заяви, че подобен подход е нужен за незаконно изградени участъци от автомагистрала „Хемус“, защото държавата не може просто да събори вече построена магистрала.
Проблемът е в границата между разумното решение за голяма обществена инфраструктура и законова врата, през която могат да минат частни интереси.
Камарата на архитектите предупреждава, че предлаганата уредба създава опасност извършителите на незаконно строителство да бъдат фактически възнаградени, вместо санкционирани. Според критичните становища всяка нова амнистия изпраща сигнал, че правилата могат първо да бъдат нарушени, а след това законът да бъде променен така, че извършеното да стане допустимо.
В този контекст „Баба Алино“ неизбежно се превръща в тест за истинската цел на законопроекта. Самият Шишков през юни направи разграничение между търпимостта за държавна инфраструктура и казуса край Варна, като заяви, че предложението му не е било замислено за подобен тип строителство.
Затова днес въпросът е дали окончателните текстове ще съдържат достатъчно ясни ограничения, за да не могат да бъдат използвани за жилищни комплекси, частни мрежи, пътища и съоръжения, изградени около тях.
Твърдението е, че инвеститорите от украинската мафия от „Баба Алино“ са платили на министъра и на депутати от “Прогресивна България”, за да се приемат с мнозинството им промените.
Има напълно легитимен въпрос за лобизма: кой е поискал точно тези текстове, кои конкретни обекти ще могат да се възползват от тях и защо МРРБ не е публикувало изчерпателен списък на строежите, за които новият режим е предназначен.
Това е и най-същественият проблем. Ако целта е спасяването на конкретни магистрали, язовири и водопроводи, законът може да ги посочи ясно. Ако текстът остане достатъчно широк, за да допуска различни тълкувания, подозренията, че под прикритието на инфраструктурна необходимост се отваря врата за узаконяване на стари нарушения, ще останат напълно основателни.