Тея пичове от “Да, България” откъде ги намират тез джуджета, не знам! Щото и аз искам да си взема едно за двора в Гърция. Ама, ходих в ИКЕА, викам, калимера, калимера, by the way случайно да имате некви българиън джуджета на склад? Охи, охи, нямаме, проверете в ИКЕА-та за малки хора. Намира се точно срещу планината Олимп. Щото джуджета много обичат хралупи с голямо view.
Отидох и до там. Оказа се обаче, че имат само надуваеми кукли. Викам си, и без това го бих тоз шибан път дотук, дай поне да си взема една надуваема кукла с образа на леля Асена… Показвам снимка на финасовата ни министърка и питам, такива сладуранки имате ли? Охи, охи, това не е садо-мазо магазин!
Леко отчаян ми хрумва да се обадя на Нинова. Викам си: и ген. Наско, и това другото военизирано джудже, дето се върна от Украйна, Глиги ли, Гъди ли, забравих му името, как беше, все са джуджета с двойна употреба! Нинова няма как да не знае! Нали именно тя снабдява НАТО с малки и агресивни български джуджета – крачетата им с разминиращи устройства, а в мозъците им касетъчни бомби. Звъня в министерството и питам, хелоу, Корни там ли? Няма я, отговаря ми мъж с хладен глас. – Калояне, ти ли си, бе? – оживявам се аз. – Слушай, бе, пич, спешно ми трябва джудже за двора…
Бум, телефона! Въх! Лоши хора, начи, ядосвам се наум аз. За едно джудже – голем проблем стана!
Дали в Плана за възстановяване няма програма за устойчиви дворни джуджета? Не знам… Дано да има. Че да си взема най-накрая и аз едно. И да му пъхна една соларна лампа в дупето, че да ми светка нощем. И да ми показва пътя. Към декорацията. На демокрацията.